Войната, която опустоши Сирия през последното половин десетилетие, изглежда като да върви към приключване. Халифатът, обявен от Абу Бакр ал-Багдади и неговата групировка "Ислямската държавна" на 29 юни 2014 г., в джамията Ал-Нури в Мосул, сега се представлява едно малко, опустошено късче земя в Багуз, в долината на долината на Ефрат в Сирия. И това късче земя е заобиколено от кюрдски сили.
Бунтът на недоволните от режима на Башар Асад, който тръгна като част от арабската пролет, за да се разкъса след това на множество отделни групировки, по-голямата част от които ислямистки настроени, сега вече е почти приключил или е сведен до отделни партизански нападения.
Остатъкът от бунтовническите сили, включително и част ислямисти, в момента се превръща във военния компонент на един турски проект за премоделиране на северозападната част на Сирия в контролирана от Анкара територия със свое собствено прокси управление.
На мястото на старите войни обаче започнаха три нови...
Те се осъществяват в трите фактически независими области вътре в самата Сирия, чиито граници стават все по-очевидни, на фона на вдигащия се дим от предишните битки. Това са контролираната от режима зона, гарантирана от Русия и Иран; зоната на изток от река Ефрат, контролирана от Сирийските демократични сили, състоящи се предимно от кюрдски бойци, които се ползват със защитата на САЩ и западните въздушни сили; и накрая района, контролиран от турците и техните сунитски ислямистки съюзници в провинция Идлиб.
Контролираната от режима на Асад зона се състои от около 60% от територията на страната, Сирийските демократични сили имат около 30%, а турско-сунитската ислямистка зона е около 10% от общата територия на страната. И всяка една от тези области в момента става терен на собствена вътрешна гражданска война, подкрепяна от съседните анклави.
Най-крехката от трите единици, както по отношение на вътрешните договорености, така и от гледната точка на съотношението на вътрешните сили, е турско-сунитската ислямистка област.
Южната част на този регион в момента се управлява изцяло от групировката "Хаят Тахрир ал Шам", клон на сирийския франчайз на "Ал Кайда".
На практика районът е защитен от евентуална наземна военна операция на режима на Асад чрез все още несигурното споразумение от Сочи, постигнато между президентите на Русия и Турция през септември 2018 г. В него районът се определя като "демилитаризирана зона на деескалация", в която ще патрулират въоръжените сили на Турция. В действителност територията се контролира от местни ислямистки групировки и от Анкара.
Но докато наземното нахлуване в региона засега не влиза в плановете на нито една от намесените страни, провинциите Идлиб и Хама ежедневно биват подлагани на въздушни и артилерийски бомбардировки от страна на режима на Асад.
По-нататък на север, в бившия кюрдски окръг около град Африн, турците и техните съюзници са изправени пред изненадващ и все още не достатъчно разглеждан и коментиран бунт, подкрепян от кюрдски милиции Отряди за народна защита (YPG), изразяваща подкрепа за Кюрдската работническа армия (ПКК), обявена от Анкара за терористична организация.
Неотдавнашен доклад на Bellingcat отбелязва общо над 220 нападения, извършени в района на Африн срещу турските сили и техните съюзници между края на март 2018 г. и края на януари 2019 г., под формата на засади по пътищата, импровизирани взривни устройства и екзекуции на т.нар. сътрудници на турските военни сред местните. Според доклада на Bellingcat в такива нападения са убити около 100 души само за последния изследван месец.
Атаките започнаха през януари 2018 г., веднага след пристигането на Турция в региона като част от операцията "Маслинова клонка", която унищожи най-западния автономен окръг на сирийските кюрди. Това последва в кампания за експулсиране на кюрди от региона.
Кюрдската YPG не поема отговорност за настоящите атаки. Сестринското движение на YPG в Турция, Кюрдската работническа партия ПКК, има практика, обаче, да използва такива прокси групи, когато извършва част от ударите си. Вероятно е YPG да прави същото.
Районът, контролиран от САЩ и Сирийските демократични сили, източно от Ефрат, също е свидетел на вълненията и бунтове в територията си, подклаждани отвън.
Според Сирийската обсерватория за правата на човека "236 бойци (от Сирийските демократични сили), цивилни, работници и служители в нефтените компании" са били убити от август 2018 г. насам в инциденти, несвързани с фронтовия конфликт срещу "Ислямска държава".
Убийствата са извършени в четирите провинции Ракка, Халеб, Ал-Хасеке и Дейр ез-Зор, които се контролират изцяло или частично от кюрдите и САЩ. Последните такива нападения, според обсерваторията, са убийството по-рано този месец на боец от Сирийските демократични сили близо до Дейр ез-Зор и експлозията на кола бомба в същата провинция.
Сирийските демократични сили обвиняват Турция и партньорите им за тези действия, както и за няколко други ключови убийства на видни представители на кюрдите. Такива са и случаите убийството на видния местен кюрдски представител Омар Алуш през март 2018 г., както и това на шейх Башир Фейсал ал-Хуваиди, лидер на племето Шамар (партньори на Сирийските демократични сили) в Рака през ноември 2018 г.
В Сирия има и други потенциални заподозрени, включително режима на Асад (или неговите ирански съюзници) и "Ислямска държава", всички от които са врагове на подкрепяните от САЩ кюрди.
Засега контролираната от режима в Дамаск област е най-сигурният от трите отделни региона на Сирия.
Президентът Башар ал-Асад тръгна бавно към възстановяване на легитимността в очите на мнозина от сирийците и не е изправен пред голяма заплаха за продължаващото си управление над по-голямата част от територията на Сирия.
Но в контролираните от режима зони също има недоволство. Твърде голям брой от различни сили упражняват контрол в тази зона. И сякаш за сега до голяма степен единственото съгласие между различните групировки тук е признаването на Асад за президент.
Сред тези сили са местните и чуждестранни милиции, подчинени на Иран, руската военна полиция, ливанската групировка "Хизбула" и, разбира се, различните конкуриращи се една с друга структури за сигурност на сирийската държава. Тези сили си сътрудничиха, за да запазят Асад на власт, но техните интереси далеч не съвпадат по всички точки.
Това съответно води до повишаване на напрежението, а понякога и до насилствени действия.
В неспокойната провинция Дара в югозападните части на контролираната от Асад територия това доведе до възобновяването на малък бунт срещу режима.
От ноември 2018 г. група, наричаща се "Популярна съпротива", която изглежда се състои от бивши не-джихадистки бунтовнически бойци, е извършила серия от бомбени атентати срещу сили на режима и контролно-пропускателни пунктове на подкрепящи Башар Асад бойци. Последният от тях беше бомбардирането на военен пункт на 6 февруари, видеоклип от който беше публикуван онлайн.
Така докато халифатът на "Ислямската държава" изчезва от картата на Сирия, страната се установява една реалност на действително разделение на територии и общности, в което редица по-малки се бунтове продължават да костват животи.
Откритите военни действия в Сирия до голяма степен е приключиха. Мирът обаче поне засега остава все още химера.
