След страховитите терористични атаки в Брюксел срещу летището и метростанцията, веднага се появиха призиви за повече споделяне на информация и за по-голяма координация между световните разузнавателни служби, за да бъдат разкривани заговорите на терористите, преди да бъдат реализирани.
Това е ясна и необходима цел.
Единственият проблем е, че тя противоречи на самата вътрешна култура на разузнавателните служби. Те съществуват, за да крадат тайните на други държави и да защитават своите собствени. Малцина са хората извън общността, които могат да оценят доколко дълбоко вкоренен в службите е този инстинкт за пазене на тайни.
Въпреки засиления обмен на информация между Франция и Белгия след терористичните атентати в Париж, при които отраснали и живеещи в Белгия убийци причиниха смъртта на 130 души през ноември, много световни разузнавателни служби продължават да смятат, че белгийските служби за сигурност са нефункциониращи и некомпетентни.
Разузнавателните агенции са затворени общества и като цяло приемат информацията, която получават от други държави, с варираща степен на подозрителност.
Преди инвазията на САЩ в Ирак през 2003 например, иракчанин, избягал в Германия, твърдеше, че иракският лидер Саддам Хюсеин притежава средства за производство на смъртоносно бактериологично оръжие. Човекът имаше подходящо кодово име - Curveball, но се оказа автор на измислици. Германците предупредиха ЦРУ, че той е психически нестабилен. И все пак тогавашният държавен секретар Колин Пауъл се позова на необоснованите твърдения на Curveball в речта си пред ООН и те станаха част от мотивите администрацията на Джордж Буш да започне войната.
Дори и в самите държави често има конкуренция между различните разузнавателни агенции.
От години ЦРУ и ФБР си споделят информация само неохотно, донякъде защото имат различна мисия. ЦРУ събира разузнавателна информация, а ФБР цели да залавя престъпници. Сега висши представители и на двете агенции твърдят, че контраразузнавателните и антитерористичните им операции са много по-координирани.
Но вместо да работят заедно, световните разузнавателни агенции продължават да се шпионират взаимно, събирайки разузнавателна информация дори за съюзници.
Миналия юни например френският президент Франсоа Оланд заяви, че Вашингтон е шпионирал последователно трима френски президенти.
Американският посланик бе привикан във външното министерство на Франция, за да обяснява защо Националната агенция за сигурност на САЩ (NSA) е подслушвала телефоните на Жак Ширак, Никола Саркози и Франсоа Оланд.
Френските власти бяха вбесени от подслушването, което предизвика фурор в Париж, но остана почти незабелязано в Америка.
Администрацията на Оланд определи подслушването като "неприемливо" и френският президент се обади на Барак Обама да се оплаче.
Френските медии заявиха, че списъкът с подслушвани лица във Франция от NSA е включвал много висши френски политици, като в него е бил включително и личният мобилен телефон на Оланд. Подслушването бе разкрито от документи, разпространени от WikiLeaks.
Германският канцлер Ангела Меркел бе също толкова вбесена, когато бившият подизпълнител на NSA Едуард Сноудън, който след това получи политическо убежище в Русия, разкри през 2013-та, че агенцията е подслушвала и нейния личен мобилен телефон.
Напрежението между Германия и Вашингтон беше толкова голямо, че година по-късно германците експулсираха местния ръководител на филиала на ЦРУ в Берлин заради проникване в германската федерална разузнавателна служба BND.
Историята изобилства от подобни примери на съюзници, дебнещи се един друг.
Миналата година Джонатан Полард, бивш разузнавателен аналитик във военоморския флот на САЩ, бе освободен от затвора след 30-годишна присъда за шпионаж в полза на Израел.
Подслушването от NSA на тримата френски президенти не е първият път, в който американското разузнаване се насочва срещу Франция. През 1995-та, френското правителство експулсира пет агенти на ЦРУ, включително уважаван ветеран-ръководител на местното представителство на агенцията, след провалена шпионска операция.
Агентка на ЦРУ под дълбоко прикритие тогава се беше опитала да плати на френски политик, за да получи информация за позицията на Париж в търговски преговори. Тя се подвизаваше като представител на тексаска фондация.
Шпионирането на приятели също така рядко е еднопосочно.
От години американски бизнесмени, посещаващи Париж, биват предупреждавани от американските власти да не оставят лаптопите си в хотелските стаи, защото френското контраразузнаване влиза в стаите и прехвърля всякакви търговски тайни, до които успее да се добере. Несъмнено същото важи и за американците, пътуващи до Китай.
Но въпреки многото примери за конкуренция, сътрудничеството между държавите с цел борба срещу тероризма все пак се случва.
И това става дори в ограничени мащаби между Русия и САЩ, въпреки настоящото напрежение между двете страни. Русия беше предупредила Вашингтон за заподозрян в тероризъм, който ФБР разпита, но не го задържа, заради липса на доказателства. Той беше един от двамата братя, които впоследствие организираха бомбения атентат по време на Бостънския маратон.
В исторически план, разузнавателните агенции на САЩ и Великобритания често - но далеч не винаги - са поддържали тесни връзки. NSA например дълго имаха основен пост за подслушване в Менуит Хил в Англия.
Единственият реален модел на наистина тясно трайно разузнавателно сътрудничество между държави е т.нар. клуб "Пет очи" на САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия.
Въпреки вкоренената съпротива у световните разузнавателни служби срещу споделянето на тайни с други служби, масовите терористични атаки може все пак да донесат промяна и да родят по-голямо сътрудничество. Няма обаче никаква гаранция, че това ще се случи.
Атентатите в Париж, Брюксел, Лондон, Мадрид, Истанбул, Анкара и Сан Бернадино, Калифорния, както и други градове по света, създадоха нова среда.
Сега предизвикателството на тероризма е различно от това в миналото.
Стотици бойци напуснаха Западна Европа и заминаха за Сирия, за да се присъединят към радикалната организация "Ислямска държава". Някои от завърналите се участваха в извършването на терористични актове в родината си. Емигрантите, навлизащи в Европа от военните зони в Близкия Изток, допълнително утежняват проблема.
Отворените граници в Европа улесниха терористите да преминават незабелязано от една държава в друга.Извършителите на терористичните актове в Париж, например, са пътували свободно между Белгия и Франция преди и след атентата.
Въпреки че терористичните атаки вероятно ще продължат, споделянето на информация между службите за сигурност може сериозно да се подобри.
Една международна антитерористична организация, която да се ръководи от висши представители от световните разузнавателни служби и да разчита на персонал от аналитици, които да преравят многобройни източници на информация, би могла да открива и предотвратява някои от терористичните заговори, преди те да бъдат реализирани на практика.
В противен случай - и особено ако разузнавателните служби не намалят дългогодишната си потайност и подозрителност и не започнат да сътрудничат помежду си - има твърде малък шанс да бъдат открити терористичните мрежи и да бъдат предотвратени атаки като тези, които предизвикаха толкова жертви в Париж и Брюксел.
