На фона на променящата се сигурност в Европа и геополитическите апетити около Арктика, Копенхаген задейства новия си отбранителен план.
Промяната не е просто козметична. Тя пренаписва правилата за младежите в страната и отваря нова страница за ролята на жените в строя.
В началото на седмицата около 1600 новобранци постъпиха на военна служба по новата удължена система. Те ще служат 11 месеца на фона на усилията на Копенхаген да укрепи отбраната си заради нарастващото напрежение в Арктика и войната в Украйна.
Планът за разширяване на военната служба бе обявен още през 2024 г. С него за първи път в историята на страната се въвежда наборна служба и за жени, а продължителността на казармата се увеличава от 4 на 11 месеца.
Около 20% от тазгодишния прием са дами. Преди това службата за тях беше изцяло доброволна, но новата реформа ги включва наравно с мъжете.
Военната служба в страната е задължителна, но от десетилетия се попълва почти изцяло от доброволци. Ако броят им се окаже недостатъчен, оставащите места се разпределят чрез жребий сред преминалите успешно военната комисия.
Новата цел е до 2033 г. годишният брой на новобранците да нарасне от 5000 на 7500 души.
"Наша обща отговорност е да бдим над кралството и да допринасяме за колективната сигурност", отбелязва началникът на генералния щаб генерал Михаел Хилдгор. "Чрез военната служба на младите хора се предоставя възможност да поемат отговорност и да дадат своя принос, който укрепва не само датските въоръжени сили, но и обществото ни като цяло".
Според новите правила новобранците ще преминават през петмесечно основно обучение, последвано от шест месеца оперативна дейност и изпълнение на задачи. Датските въоръжени сили също така въвеждат нови направления за наборна служба, включително взвод за управление на дронове към Командването за специални операции.
Реформата съвпада с подготвяното от Копенхаген първо по рода си изпращане на наборни войници в Гренландия. По-късно този месец подразделение от над 100 души ще поеме оперативните задачи от професионалните сили за период от четири седмици.
Наборниците ще извършват рутинни оперативни роли като охрана на обекти, поддръжка, патрулиране, което позволява на професионалните войници да се фокусират върху по-сложни мисии.
Действието има и допълнителен политически подтекст след опитите на американския президент Доналд Тръмп да постави полуавтономния остров под американски контрол от съображения за сигурност.
Това намерение беше безапелационно отхвърлено както от местната власт в Гренландия, така и от Дания.
Датският министър-председател Мете Фредериксен заяви на срещата на върха на НАТО в Анкара миналия месец, че страната ѝ е готова да защити всеки сантиметър от територията на военния алианс, "включително и нашата собствена".
