Изглежда, че не могат да минат и няколко дни през 2016-та, без да се появят новини за поредна смърт на знаменитост или масова престрелка някъде.
В рамките на по-малко от две седмици, англоезичните медии проплакаха първо за това, че горилата Харамбе била убита, защото изложила на риск живота на бебе, а после, че американски алигатор убил двегодишно дете във Флорида.
Във Великобритания за по-малко от седмица премиерът, лидерът на UKIP, мениджърът на английския футболен отбор, водещият на Top Gear и 63 основни фигури в Лейбъристката партия подадоха оставка.
Тези съвпадения изглеждат твърде големи и ни карат да си мислим, че сходните събития, които се случват почти едновременно, показват някаква тенденция.
Всъщност не е ли по-добре да си зададем въпроса дали по-скоро сходните заглавия в медиите не са резултат всъщност на начина, по който се създават и по който потребяваме новините?
"Съвпадението е предопределено да се случи, ако има достатъчно голяма извадка от събития", казва Бърнард Байтман, лектор в университета във Вирджиния и автор на книгата "Връзка със съвпаденията".
"Ако хвърлите монета 1000 пъти, има вероятност да попаднете на серия от седем-осем последователни пъти ези. Обаче ако се опитате да хвърлите осем последователни пъти ези, шансът това да се случи е твърде малък".
По неговите думи "съвпаденията" които медиите ни показват непрекъснато в новините - зачестилите престрелки, самолетните катастрофи - представляват по-скоро случайно натрупване на събития, отколкото да показват някаква тенденция - каквато се опитваме да търсим на всяка цена.
"Ще дам пример със самолетните катастрофи. Вероятно се случват десетки подобни всяка година, но е много вероятно в крайна сметка четири или пет да се случат в една и съща седмица. Но това не означава непременно, че тази седмица е била по-опасна за глобалните въздушни превози, откокото другите - както се опитват да ни внушат медиите", заявява Байтман.
"Скептичният статистик би казал "при достатъчно голямо население, всякакви странни неща могат да се случат" и би отхвърлил съвпадението като случайно".
Оказва се обаче, че има проблем с употребата на думата "случаен".
"Статистическата дефиниция за случайност е, че две събития са изцяло несвързани", допълва Байтман. "Но на практика е почти невъзможно да се докаже, че две събития не са свързани. "Случайната вселена" е трудна за доказване".
Да вземем например съобщенията за едновременни открития.
Знае се, че Александър Бел и Елиша Грей са подали патенти за телефона в различни офиси в един и същи ден - 14 февруари 1876-та. И двата проекта, но и прототипите, които са изпробвани, съдържат много сходства - и някои основни разлики.
Това обаче не е чак толкова огромно съвпадение. Техните разработки в крайна сметка са базирани на изследвания, извършени от тях и много други учени, експериментиращи с новата вълнуваща област на телефонографа.
Изобретенията не са се появили ей така от нищото в един и същи ден. Те са били крайна цел, за която се е работило и в края е имало надпревара кой ще завърши проекта си пръв, за да докаже, че има работещ проект. Не е изненадващо тогава, че двама учени, и двамата опитващи се да проектират инструмент за предаване и получаване на глас - подават патенти едновременно.
Да вземем за пример и привидния ръст на броя на смъртни случаи на знаменитости тази година.
Той също може да се обясни по подобен начин.
Според автора на некролози в BBC Ник Серпъл в първите три месеца на 2016 е имало "феноменално голям" кончини на известни личности - от Дейвид Бауи до Принс, в сравнение с миналите години.
Между 1 януари и 31 март са били публикувани 24 некролога на знаменитости, срещу само пет в същия период през 2012-та.
Серпъл твърди, че има няколко причини това да се случва: първо, ръстът на населението преди 50 години означава, че днес ще починат повече хора.
"Хората, станали известни през 60-те години, сега навлизат в седмото си десетилетие и започват да умират", коментира Серпъл.
"В днешната епоха има също така повече известни личности, отколкото е имало преди", допълва той. По думите му технологиите създават повече публични личности отвсякога.
"В поколението баба ми и дядо ми реално единствените прочути хора бяха от киното, защото нямаше телевизия".
Подобни аргументи могат да обяснят и странното съвпадение в историята на комиксите.
През 1951-ва се появяват за първи път две нови комиксови поредици - едната британска, другата американска.
И двете включват младо момче и кучето му, както и белите, които правят двамата - и двата комикса са наречени "Денис Белята". Интересното е, че двата комикса всъщност нямат нищо общо помежду си, но са толкова сходни, че се налага да бъдат преименувани, когато се разпространяват в други държави, за да се избегне объркването.
Шансът два комикса с едно и също име и еднаква концепция да бъдат публикувани с интервал само 5 дни от двете страни на Атлантическия океан изглежда крайно малък, но, както обяснява Байтман, подобно съвпадение разкрива много за онова, което се нария Zeitgaist - Духа на времето.
"Съществуват идеи, които витаят из въздуха", добавя той.
"Дори и тези два комикса да са публикувани напълно отделно, създателите им вероятно са се вдъхновили от идеи, съществуващи наоколо. Същото е с новинарските събития. Сходствата между привидно несвързани събития изникват, защото съзнаваме Духа на сегашното време".
Това на свой ред се затвърждава от редакторите в медиите, които наблюдават търсене на определен тип сюжети, независимо дали те са за смърт на знаменитости или атаки от животни и е по-вероятно да отразяват сходни събития - макар и почти или напълно несвързани - за да се възползват от Духа на времето, защото знаят, че за това говорят хората.
Също така е по-вероятно и да помним забележителните съвпадения, а да забравяме останалите, обяснява Байтман.
Мислим си, че лошите новини се повтарят по три пъту, но на практика двойките сходни новинарски събития се случват много по-често. Просто ние помним тройните съвпадения, защото те са по-необичайни. Това отразява тенденциозността на начина, по който помним - необичайните събития имат по-голяма тежест за нас.
Така че ако имате чувството, че цари истински потоп от депресиращи заглавия, това говори повече за вашия собствен темперамент, отколкото за това какво в действителност се случва по света.
