Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

4 извода след изборите във Франция: По-голямата битка тепърва предстои

Очаква се парламентарните избори през юни да се окажат дори по-важни от президентските Снимка: БГНЕС
Очаква се парламентарните избори през юни да се окажат дори по-важни от президентските

В неделя Франция избра своя президент. Досегашният държавен глава Еманюел Макрон съумя да спечели втори мандат на управление, като на балотажа утвърди предимството си от първия тур и съумя да вземе 58,5% от гласовете срещу своя опонент Марин льо Пен.

Тя, от своя страна постигна резултат от 41,4%, който макар и недостатъчен за победа, се оказа значително по-добър от постигнатия през 2017 г. и се оказа повод да го приеме като успех за нейната националистическа партия на фона на предстоящите парламентарни избори през юни.

Какво обаче можем да отчетем ние след изборите в една от водещите сили на Европейския съюз?

Пълен провал за традиционните партии

Това означава съществена промяна на цялата политическа картина в един процес, който започна още през 2017 г. и в момента достига своеобразен пик на фона на катастрофалното представяне на двата исторически гиганта на френското политическо поле - дясно-консервативната "Републиканците" и Социалистическата партия.

Вдясно, Валери Пекрес отбеляза най-ниският резултат в историята на партията си с едва 4,7%. От своя страна кандидатът на социалистите и кмет на Париж Ан Идалго взе само 1,7%, което също е катастрофален резултат за партията, която само преди десетилетие контролираше Елисейския дворец, парламента и повечето региони на Франция.

Франция е разделена

При избирателна активност на първия тур от 74%, общо около 53% от гласувалите дават своя глас за кандидат извън традиционното статукво, към което се причислява и крайният победител Макрон, често определян като "президент на богатите".

Снимка: БГНЕС

В този смисъл полученият вакуум след упадъка на "Републиканците" и социалистите е запълнен от крайно-леви или крайно-десни популисти и евроскептици като Ерик Земур (7%), Жан-Люк Меланшон (22,9%) и Марин льо Пен (23,1% на първи тур).

Електоралната карта показва някои сериозни териториални различия. Макрон получава сериозна подкрепа и взима гласове в района на Париж, западната, югозападната и централната част на страната, докато Льо Пен и Меланшон получават силни резултати в по-сериозно засегнатите индустриални региони и отвъдморските територии.

Това се допълва от факта, че големите градски центрове, горната средна класа и по-възрастните гласоподаватели гласуват за Макрон, докато групите с по-ниски доходи подкрепят Льо Пен.

Меланшон е новата сила вляво

По-малко от процент не достигна на бившия министър и евродепутат, за да се яви срещу Макрон на балотажа. Резултатът му се смята за изненадващ, но очевидно силната му кампания се оказва успешна най-вече сред възрастовата група между 18 и 34 години, която за негова жалост, се оказва с най-ниско електорално участие. При по-висока активност сред младите, много вероятно Меланшон щеше да измести Льо Пен от втората позиция.

В момента неговата "Лява партия", появила се като отцепническо крило от Социалистическата партия, разполага с осем депутати в парламента. Това обаче много вероятно ще се промени на предстоящите избори през юни, имайки предвид силното представяне на Меланшон.

Снимка: Getty Images

Той успя да привлече голяма част от избирателите на социалистите, комунистите и зелените, използвайки остра реторика срещу неолибералните политики на ЕС и социалните неравенства, наред с богати обещания за социално-икономически реформи, преразпределение на богатствата и зелени политики.

Много неясноти на изборите през юни

След края на първи тур всички основни кандидати, без Ерик Земур, призоваха своите привърженици да подкрепят Макрон или да не гласуват за Марин льо Пен, което в голяма степен допринесе за победата на президента.

Сега обаче те се подготвят за битка, която да го лиши от възможността за постигане на парламентарно мнозинство. Подобно нещо би било прецедент за последните десетилетия и би означавало, че Макрон ще трябва да назначи министър-председател от различна партия и по този начин съществено да ограничи възможностите си за прокарване на планираните и обещани реформи.

Льо Пен вече се готви за ново силно представяне на изборите, а евентуален съюз с партията на Земур, за какъвто вече се говори, има потенциал да превърне крайно-десните в първа политическа сила в парламента. От своя страна Меланшон също ще използва инерцията, за да надгради сегашния си резултат.

Така че може да се каже, че Макрон постигна важна победа, но тя представлява само част от цялата работа пред него. По-голямата битка ще бъде през юни.

   

Най-четените