Пилотът, който загина при свалянето на сирийски самолет в неделя, е първата жертва на сражение във въздуха от 1999 година насам. Въпреки че холивудските кинохитове ни представят епични битки във въздуха, въздушните боеве почти са изчезнали от съвременните военни действия.
През XX век опитните пилоти, които са свалили достатъчно противникови самолета, са считани за асове. Например в САЩ за "ас" се приемат тези, успели доказано да свалят поне пет противникови самолета..
Войните в Залива през 1991 г. обаче променят ситуацията и носят няколко важни урока. Доклад на американския Център за стратегически и бюджетни оценки (ЦСБО), цитиран от Би Би Си, показва, че убитите във въздушни сражения от 1990-а до 2015-а са 59 души. По-голямата част от тях са жертви от Първата война в Залива. Последната жертва от този период е от 2015 година, когато през ноември Турция свали руски Су-24 до сирийската граница, но тогава руският летец загина след катапултирането си при стрелба от земята. Конфликтът предизвика международен дипломатически скандал.
По време на войната в Персийския залив Военновъздушните и Военноморските сили на САЩ успяват да свалят много повече противникови самолети. От тогава насам режимите, които биват атакувани от САЩ и съюзниците й, рядко изпращат изтребители в своя защита, тъй като знаят как ще завърши сблъсъкът.
През войната в началото на 1991-ва Ирак губи 33 самолета при въздушни сражения с Коалиционните сили. В отговор иракските изтребители успяват да свалят само един F/A-18, отново според данни на ЦСБО.
Печалната статистика кара повечето държави да забравят за пряк сблъсък между своите военновъздушни сили и тези на САЩ и съюзниците им.
Нещо повече - към края Войната в Персийския залив много иракски пилоти избират да дезертират със самолетите си в Иран, за да избегнат сигурната смърт. Решението е изключително трудно, предвид скоро приключилия брутален конфликт между двете държави.
По време на следващия конфликт в Залива - войната в Ирак през 2003 г., Саддам Хюсеин избира да закопае под пясъците по-голямата част от изправните си бойни самолети, за да предотврати унищожаването им. Диктаторът така и не вдига във въздуха своите изтребители.
Когато НАТО напада Либия през 2011 г., за да подпомогне опозицията срещу Муамар Кадафи, въздушните сили на страната не правят нищо, за да се я защитят.
Откъде идва господството на САЩ? В началото на Първата световна война въздушните битки са се провеждали в зоната на визуален контакт. Витловите самолети са летели със сравнително ниска скорост и са стреляли с картечници.
Въпреки технологичния напредък, основният и установен принцип се запазва повече от половин век.
В наше време неточността на човешкото око е преодоляна. В периода 1965-1969 г. стрелбата с бордните картечници и оръдия е причина за 65% свалените самолети във въздушни сражения според ЦСБО.
За сметка на това между 1990 г. и 2002 г. година свалените след стрелба от картечници или оръдия във въздуха са само 5%. Останалите са въздушни победи са в резултат на попадение на ракета "въздух-въздух". През последните десетилетия повечето сражения са извършват извън зоната на визуален контакт. Това доказва, че технологията често компенсира уменията на пилота.
От там идва и ясното предимство на силите на САЩ. Те изразходват значително повече средства за военна техника, отколкото която и да било друга държава. Щатите имат повече самолетоносачи и специализирани кораби, чиито сензори подпомагат военновъздушните им сили.
Изправени пред перспективата за подобен сблъсък, повечето въздушни сили предпочитат да не се въвличат в конфликт с водеща технологична сила. Те предпочитат самолетите им да участват само в патрулиране или в удари въздух-земя.
Не искам да се заяждам, но преводът на тази статия е доста неточен. Говорейки за въздушни битки "kill" не трябва да се превежда като убийство, а по-скоро като въздушна победа (т.е. сваляне/унищожаване на един самолет от друг самолет). Заради не разбирането на термина, добавките на преводача към оригиналната статия звучат доста нелепо.
Не е верно! ВВС на Россия са най-могъщи и непобедими! Нищо че Россия е бедна, нищо че има много по-малко самальоти, отколкото краварите от ФАЩ. Великая Россия ИМА ДУХ и затова е непобедима! Това е!
Съгласен съм с г-н Дончев, преводачите в последните десетилетия са мното слаби, особено (но не само) от английски. Главната причина е, че не знаят български. В случая, обаче има смекчаващи обстоятелства...казусът е сложен. Не може да се преведе с "победа във въздушна битка", защото победата не винаги значи смърт за единия от двамата пилоти...Може би "гибел", а може би описателно - " смърт във въздушен бой". Но така преведено придобива особен смисъл и окраска и привлича вниманието, въпреки, че преводачът едва ли е целил това. Един пример за лош превод: Един исландски преписвач/ преводач, като преписвал старогерманския епос " Гибелта на боговете" - "Рагна рок", сбъркал и написал: "Рагна рокр", т.е. "Залезът на боговете".Това обаче бшло поетично, харисало се и оттогава е "Рагна рокр". Както и да е, но има и много по-тежки случаи. Попаднаха ми ТРИ съвременни издания на "Майстора и Маргарита". Отгърнах втората страница и сравних - двамата герои: "се насочиха"; "се запътиха", "се приближиха"(или нещо подобно)... А в прекрасния превод от 60-те години (първото, Хрушчовско издание)пише: "се завтекоха". И който поне малко поназнайва руски, веднага разбира, колко точен е превода... Такива ми ти работи...
Не е вярно! Онзи ден ВВС на САЩ килнаха сирийски Су 22!!!
по-скоро причината за неточността на превода е в спецификата на двата езика . Думата "kill" на английски означава буквално "убийство" , като за разлика от много други случаи значението и се покрива напълно с това на българската дума , а изразът "въздушна победа" също има буквален превод . Проблемът е че във пилотският жаргон (сленг) се използва точно "kill" , до колкото знам употребата на точно тази дума се корени някъде във времената на ПСВ , така че е навлязла достатъчно дълбоко в масовия английски и в доста други езици по света . Това че в България се използва официално израза "въздушна победа" не означава че сме имунизирани от навлизането на чужд жаргон в българският език .