Дали президентството на Доналд Тръмп е цената, която Америка плати за греховете на Хю Хефнър? Дали идеологията на списание Playboy на “хедонизъм с монограм” в крайна сметка не изгради сегашния рус войнолюбец в Белия дом, както Чарлз Менсън се излюпи от хипарската етика на свободната любов?
“Сегашният президент на САЩ може би е най-блестящото постижение на Хефнър”, писа през септември колумнистът на Washington Post Катлийн Паркър, малко след като основателят на Playboy почина.
“Хефнър може би наложи типа личност, спомогнала за това Доналд Тръмп да стигне до Белия дом,” твърди историкът Дьорд Тот в уебсайта The Conversation. “Някои мъже гласоподаватели може и да са се чувствали ‘жертва на подтисничеството’ на политическата коректност, както последователите на Хефнър се чувстваха смазани от задължението да се женят”, допълва той.
Дори частичната отговорност за избирането на Тръмп е тежко бреме върху нестабилната репутация на Хеф, но сходствата между двамата зализани женкари са безспорни, както и взаимното им възхищение един от друг.
И двамата са повелители на своеобразен харем - Хефнър със плеймейтки и огромното си имение, а Тръмп с конкурсите си за красота. Другата прилика е, че и двамата магнати налагаха своите брандове като модел за подражание, управлявайки компаниите си като патриархални феодални владения.
През 1990 г. Playboy публикува брой с Тръмп на корицата - чест, която Тръмп още цени, но която синът на Хефнър и наследник на редакторския пост – Купър, смята за “лична излагация” и петно върху бранда на компанията.
Тръмп също така е бил и чест посетител на имението Playboy. За тази чест той отвръща с демонстративното излагане на “пълният тираж на Playboy, подвързан с луксозна кожа”, във фоайето на Trump Soho в Манхатън.
“Ако Доналд Тръмп има маестро по въпросите на вкуса, определено това е неговият събрат по въздържателство и любител на секса Хю Хефнър, облеченият в пижама и пиещ Pepsi предтеча на стила на живот, който така зарази хлапетата от поколението на Доналд”, коментира архитектурният критик на The Nation Майкъл Соркин.
Тръмп се е ориентирал за това какво е правилно и грешно именно от “човека с пижамата”.
"Политиката на Тръмп, подобно на "Playboy философията" на Хефнър, е невъзможна комбинация от либерализъм, хедонизъм, помпозност и женомразство", сочи Соркин.
Това, което обаче прави тази комбинация опасна за общественото здраве, е добавянето на този американски бял национализъм. Соркин твърди, че има и трета фигура на заден фон на тези двама стилни любители на долнопробното: призракът на Адолф Хитлер.
Самият Тръмп не крие, че е държал колекция от речите на Хитлер на нощното си шкафче. Ако човек се замисли, лесно ще стигне и до извода, че и тримата невероятни майстори в това да наложат по запомнящ се начин своите брандове.
“И тримата имат фетиш към логата (свастиката, зайчето и голямото T са сред най-вездесъщите визуални символи на времето им) и силно увлечение по строителството и дизайна. Хефнър в Playboy Mansion, Хитлер в Бергхоф, Доналд в Trump Tower – всички са вманиачени по себеутвърждаването чрез декоративен контекст и драматичните възможности, съдържащи се в публичния маркетинг на ‘изолиран’ начин на живот”, обяснява Соркин.
И макар при публикуването на статията на Соркин в The Nation през 2016 г. избирането на Тръмп изглеждаше малко вероятно, а твърденията в нея - пресилени, сега те са по-скоро повод най-малкото човек да се замисли.
Истината е, че хиперболата е вълна, на която американското общество в голямата си част се носи. И все още някои от тях представят Хефнър едва ли не като сериозен претендент за титлата “най-отблъскващ човек в историята”.
Истории за сексуално хищничество, женомразие и спомагане за изграждането на образа на жената като празноглава кукла, която само "краси" мъжа до себе си, докато не дойде време за подмяната й, са само част от обвиненията срещу него.
И дори всичките му хейтъри да са прави за това, все пак е твърде пресилено да се твърди, че именно той подготвя сцената за Тръмп.
Разликите между тях са също толкова показателни, колкото и сходствата.
От двамата, Тръмп е много по-голямо въплъщение на грубостта. Хефнър никога не е сексуализирал дъщеря си Кристи, бивш председател на борда на Playboy Enterprises, както Тръмп го прави с Иванка още откакто тя е била невръстна.
Синът на Хефнър - Купър, от всяка гледна точка е сериозен, мислещ, не-самохвален младеж - нещо, което не може да се каже съвсем за Доналд Тръмп-младши и Ерик Тръмп.
Хефнър е бил огромен почитател на джаза и финансов поддръжник на киното - културни интереси, които Тръмп не споделя, тъй като сегашният американски президент за целия си живот под прожекторите не е показал като цяло да има културни интереси (различни от риалити предаванията).
В политически план Хефнър и Тръмп също надали биха могли да се възприемат като единомислещи. Епикурейските правила на “философията на Playboy” са нещо, което той е проповядвал като демократичен идеал - всички наравно в джакузито!
И макар Хефнър изрази радостта си, че Тръмп победи Тед Круз в борбата за номинацията на републиканците, той едва ли може да бъде смятан за негов поддръжник.
Аргументът на Хю тогава беше вярата му, че по този начин тотално се отхвърля “техният (на републиканците) християнски кръстоносен поход за елиминиране на каквато и да е сексуалност, която не води до възпроизводство”, и случилото се е “сексуална революция в Републиканската партия”.
За жалост в това Хефнър сбърка.
Но практически същата грешка допуснаха почти всички, които се забавляваха с мисълта, че градският начин на живот, непостоянната биография и сдържащото влияние на Иванка ще убедят Тръмп да не се занимава с абортите, контрола над раждаемостта, правата на транссексуалните и други проблеми, които не са го вълнували особено в миналото.
Каквито и грехове, драми и поквара да са се случвали зад вратите на имението, Хефнър беше последователен в убежденията и позициите си. Често менящото се мнение на настоящия президент по важни въпроси далеч не говори за подобно нещо.
Критиците твърдят, че “философията на Playboy” и либералният стил на списанието са били сложно прикритие, оправдаващо в някаква степен голите момичета по списанието и цялостното сексуалииране. Натрупване на “компенсиращи социални ценности”, придаващо порядъчност на едно иначе грозно като същност начинание.
Но гамата от либерални позиции на Playboy - за легализация на наркотиците, за защита на правата на човека, за свободата на словото и т.н. - опровергават твърденията за прост опортюнизъм.
Playboy Foundation, която даваше грантове на организации, ангажиращи се с прогресивни каузи и изследвания (включително правата на затворниците), е основана през 1965 г., когато списание Playboy твърдо е намерило място на щандовете за печатни издания и в културния пейзаж и не се е налагало да си придава възвишен имидж в името на социалната порядъчност.
По темата за абортите Playboy беше в предните линии на борбата за тази кауза.
“Playboy беше първото голямо национално масово списание, което се бореше за законни аборти по желание на жените”, пише Сиера Тишгарт в The Cut. “От 1965 г. до делото “Роу срещу Уейд” през 1973-а, Playboy отразяваше темата за абортите в почти всеки свой брой и настояваше за легализацията на абортите по искане на жените, без ограничения”, посочва тя.
Никой, дори с голям напън на въображението, не би могъл да определи Хю Хефнър като феминист. Но това надали има голямо значение, като се има предвид каква трибуна дава Playboy на мъже, които действително защитават правата на жените.
В пика на влиянието си Хефнър и Playboy подкрепяха каузи, отстояващи свободата на личния избор, която беше и част от феминизма като проект.
Така макар и не най-желаните съюзници Хеф и Playboy подкрепяха с години тази кауза. И една от причините политическата левица в последните години постоянно да се оказва в отбранителна позиция е, че тя започна да отхвърля съюзници, които не отговарят на стандартите ѝ за идеологическа чистота.
Затова и изпадаме в ситуации, които поставят в политическо равенство хора като Доналд Тръмп и Хю Хефнър. И макар между двамата да има не малко прилики, подобна приемственост няма.
Тръмп е контрареволюционер не по убеждение, а защото изобщо не се вълнува от каквото и да е освен от причиняването на страдания на противниците си.
Докато заешките ушички в логото на Playboy бяха и символ на мира, червената шапка на Тръмп Make America Great Again служи като корона от орлови пера, която вождовете си окачват, преди да влязат в бой.
А от това по-голяма разлика, здраве му кажи.
