Митовете за руските туристи

„Още един руски туроператор фалира", „Пореден руски туроператор фалира" - тези и подобни новини чувахме многократно през миналото лято, почти всяка седмица нов и нов случай. Финансови проблеми срутиха множество руски туристически фирми и това беше първата предупредителна червена лампичка, който трябваше да предупреди родния туристически бизнес, че трябва да помисли за пренасочване на усилията към други пазари. Не се случи.

През есента дойде огромното поевтиняване на петрола и сривът на руската рубла, която спадна в един момент през декември почти до 1 евроцент за рубла.

Руската икономика е силно зависима от износа на петрол и горива и спадът в цените им неминуемо влияе на местната валута и на покупателната способност на руснаците. Това беше още един силен сигнал, че трябва да се мисли за други пазари. Не се случи.

Като цяло през 2014 година броят на руските туристи в България е спаднал с 20%, а броят на реализираните нощувки с 15%. Това е повече дори от спада на украинските туристи и нощувките им, който е 14%.

Русия е най-зле представящият се туристически пазар през миналата година и това трябва да говори много ясно за проблемите.

Обаче, дълго време никакви икономически данни не можеха да променят представата на родния туристически бизнес за Русия. Това беше митът за руския турист, на когото не влияят никакви икономически, петролни или валутни кризи. Едва сега той се пропука. Но беше пропуснато ценно време за бранша да работи по-активно на други пазари, които не са ударени от кризи.

Този мит е свързан с един друг мит за Русия - за необятния руски пазар.

Вярно, населението на Русия е голямо, около 140 милиона души, но средната заплата в Русия не е много по-различна от България (т.е. ниска е в европейски мащаб).

По-голямата част от руснаците нито ходят редовно на почивки в Европа, нито дори имат международни паспорти - според статистиката на ЕС дори в най-добрите години не повече от 5% от руснаците получават шенгенски визи (основно средната класа и жители на големи градове).

Това значи, че дори в добра година потенциалният пазар на руски туристи е 6-8 милиона и той се поделя между десетки европейски страни (при криза може да спадне с 30-50%). За сравнение, в Европейския съюз живеят над 500 милиона души, нямат нужда от паспорти и визи и имат многократно по-високи доходи.

Необятен е европейският пазар, не руският.

Това се вижда и от статистиката на България. Например, износът на България към ЕС е 27 пъти по-висок от износа на България към Русия. Делът на руските граждани сред чужденците, които посещават България, е около 7% през 2014 година. По-конкретно, ЕС има 57% дял, Турция 12%, Русия 7%, Македония 5%, Сърбия 5%, Украйна 4%. По отношение на нощувките на чужденци, делът на Русия е 17% през 2014 година, а Европейският съюз е с дял от 58%.

По отношение на приходите от международен туризъм, според платежния баланс делът на Европейския съюз е също около 58% - 1.8 милиарда евро. Делът на Русия е над три пъти по-малък.

Да не пренебрегваме и вътрешния български пазар, чиято важност ще покажем с няколко сравнения. Първо, внасяме от Русия горива за 5-6 милиарда евро годишно, а руснаците връщат обратно под формата на туризъм в България едва една десета от тази сума.

Така спадането на цената на петрола и природния газ има по-голям принос към българската икономика отколкото целия руски туризъм дори и в най-добрите години. И още едно сравнение - повече българи ходят на почивка в Гърция, отколкото руснаци идват на почивка в България (съотношението става още по-драстично, ако включим Турция, Италия и др. предпочитани от българите дестинации).

Защо толкова много българи избягват родните курорти, е въпрос, над който секторът трябва да се замисли. Това не означава, че Русия не е важен пазар за туризма - просто не бива да се надценява неговата роля и когато този пазар е в стагнация трябва да се насочат усилия към алтернативи. Руската икономика е в рецесия, но повечето европейски икономики вече са във фаза на възстановяване, което се случва дори по-бързо от очакваното.

И тук отиваме към мита за руснаците, които по принцип продължавали да пътуват в чужбина, но избягвали само и единствено България заради позицията на страната по санкциите.

Всъщност, руските туристи намаляват не само в България, но и в много други страни - в Гърция са спаднали с 18% през 2014 година и се очаква спад до 50% през 2015, в Кипър през октомври 2014 спадът на руските туристи е 30%, а за 2015 се очаква дори по-голям, в Анталия от началото на годината спадът на руските туристи е над 40%.

Като цяло, през 2014 година на руснаци са издадени със 17% по-малко визи за Шенген, а от началото на 2015 година международният туризъм в Русия е спаднал с 50-70% според Руския туристически съюз. Причината е сривът на рублата и икономическата криза, а не идеологически причини или протест срещу санкциите. По-евтини пазари като България ще пострадат по-малко, но когато по-малко руснаци пътуват в чужбина, това няма как да не се усети.

* Георги Ангелов е старши икономист в Институт „Отворено общество"