Текстът първоначално е публикуван в журнала за актуални военни конфликти De Re Militari. Публикуваме го с разрешение на автора.*
***
Според популярната английска сентенция (и песен на Notorious BIG) "Небесата са предела". Това бе опровергано вчера (бел. ред. вторник) от първата жена космонавт в историята – Валентина Терешкова. Според станалия бързо популярен руски виц Валентина отишла в космоса и видяла, че предели няма.
Причината за този горчиво-шеговит афоризъм е предложението, внесено от Терешкова в Държавната Дума. Според него ограниченията в броя на президентските мандати трябва или да бъдат премахнати, или "броячът" да бъде нулиран и от следващите избори, кандидатите да започнат начисто.
Преведено на общодостъпен език, това означава настоящият, 67-годишен руски президент Владимир Путин, да може да се кандидатира отново на предстоящите през 2024 г. избори.
Предложението на Терешкова беше внесено в пленарна зала по подобие на сходни, спорни закони, поправяни между две четения в България. Това ясно доказва, че политическото развитие в двете държави е на доста сходно ниво, а уроците, заложени преди падането на Желязната завеса, се прилагат за отличен.
Разбира се, предложението на Терешкова е част от добре замислен сценарий, както и всички други значими политически ходове на "Единая Россия". За да изиграят политическия театър до край, председателят на Думата – Вячеслав Володин, прекъсва заседанието, за да се обади на Владимир Путин и да го попита за инструкции.
Само след час, Путин се появява лично в сградата на парламента и държи реч пред депутатите, в която обяснява своите позиции относно промените, които се гласуват и са внесени уж на момента, между двете четения за поправка на конституцията.
Според президента на РФ идеята за неограничен брой мандати е прекалена и не бива да се обсъжда. Нулирането на брояча обаче звучи доста добре, стига Конституционният съд да няма нищо против.
Мимоходом Путин спомена, че не е добра идея и да се правят предсрочни избори за Държавната Дума тази година, а да се изчака планираната дата през септември 2021 г. Следват аплодисменти. Путин слиза от подиума и си тръгва.
Следва рестартиране на сесията и гласуване. Всички промени в Конституцията, поискани от Путин, са приети без проблеми на второ четене. Поправката Терешкова също е одобрена – от следващите избори досиетата на досегашните кандидати се нулират и започват броенето на мандатите на чисто. Остава единствено формалното признаване на гласуваните промени от КС и всичко ще е тип-топ.
Къде обаче е заровено кучето? През последната половин година Путин направи няколко много важни рокади в своето управление, отстранявайки ключови играчи, които бяха спрягани за негови наследници, сред тях и Дмитрий Медведев - единственият друг човек, който е бил президент през последните 20 години.
Путин охладня и към своя готвач Пригожин. Макар господарят на "Вагнер" и "Тролската фабрика" да продължава да извлича дивиденти от своите позиции, Путин постави ясна дистанция между себе си и Пригожин. Това се дължи не на последно място и на борбата за влияние в Близкия Изток и Африка, която се води между фракциите в руския управляващ елит. Пригожин и други бизнесмени са изразител на частната икономическа инициатива, обвързана с управляващата партия.
Срещу тях действат военните, водени от вездесъщия Шойгу и шефа на ген-щаба Герасимов. Военните имат своя собствена визия за преразпределението на дивидентите от руската политическа и военна офанзива в бившия Трети свят. Тя често не съвпада с бизнес лобито и отделно се конфронтира и с третата фракция – Външно министерство.
Исторически погледнато, руската дипломатическа клика винаги е била в по-слаба и неизгодна позиция спрямо частните фракции и военните. Поради същността на властовата стратификация в Русия, външната политика е пряко свързана с волята на държавния глава. Това означава, че външните министри имат по-скоро съвещателна, отколкото решаваща функция при вземането на решения.
Да, Сергей Лавров е изключително авторитетна фигура, вероятно един от най-добрите дипломати в света в момента, но неговата позиция е постоянно оспорвана и контрирана от останалите властови клики. В крайна сметка МВнР на РФ се подчинява на решенията на Путин, а те зависят от това кои думи, прошепнати в ухото му, той избира да чуе и приеме.
Тази постоянна борба в Двора на Путин ясно изразява политическата несигурност в Русия. Тя е подчертана и от постоянните реакционни мерки, които правителството приема, за да се бори с вътрешни и външни дразнители.
Дръзка, националистическа реторика се редува с политически санкции и рестрикции в страната и лавиране между партньорите зад граница. Русия иска да изглежда твърда и непоколебима и за вътрешната аудитория, и в световен план. Путин поставя себе си като сигурен модел за подражание на сходни по мислене и поведение политически водачи по цял свят – от Венецуела, през Сирия до Централна Африка. Тази поза обаче се подкопава от подводните течения на руската вътрешна политика.
През 2019 г. казахстaнскияt вожд Нурсултан Назърбаев направи това, за което всички диктатори по света мечтаят – пенсионира се. Звучи смешно, но истината е, че пенсионирането на един диктатор и спокойното доживяване на старините е нещо, което почти никой в историята не си е позволявал. Достатъчно е да видите примерите от т.нар. Източен блок и съдбата на комунистическите вождове.
Назърбаев обаче успя да нареди системата в държавата си така, щото да може спокойно да се оттегли от всички управленски функции, без да се притеснява от политическо и физическо отмъщение след слизането си от власт. От този момент насетне постижението на Назърбаев се превърна в модел за подражание из цял свят.
В Русия Путин несъмнено също искаше постепенно да подсигури старините си и през 2024 г. спокойно да се оттегли и да се наслади на натрупаните дивиденти от управлението си. Това обаче не се получи.
Всъщност, предложението на Терешкова вчера е финалният щрих от политическия провал на Владимир Путин. Рестартът на мандатите означава само едно – Путин знае, че ако пусне жезъла, на главата му ще се стовари същинска лавина.
Той няма доверие на своите подчинени и определено не разполага със сигурен заместник, който да му бъде гръб и опора в пенсионното бъдеще. Затова, подобно на Брежнев, Путин също възнамерява да остане на власт докато може. Ако сегашните прогнози се сбъднат, той ще управлява докато навърши 84 години, ако ги навърши, разбира се.
Лошото на подобна политика е, че тя е свързана с добре познатата на българите максима "А след мен потоп". Фактически, Путин ще се държи на власт докато може, подсигурявайки най-близките си хора както и колкото е възможно. Но какво ще се случи с държавата?
От една страна, Владимир Путин е човек, който определено иска да остави своята следа в руската история и да бъде запомнен като величествена фигура. Това е част от неговото огромно его, надскачащо сериозно скромните му физически пропорции.
Проблемът е, че това наследство вече бива засенчено от едно голямо външно политическо черно петно – Украйна. Крахът на руската политика в Киев и отделянето на самостоятелна, призната от Цариград украинска църква е сериозен удар върху великоруската идеология на Путин.
Войната в Сирия и мащабното проникване в Африка са опит за балансиране на тези негативи. Същото важи и за активното вмешателство в европейската политика и подкрепата за Брекзит. Въпросът тук е ще бъдат ли тези намеси последвани от качествени и дълготрайни промени, сходни по мащаби и историческа тежест с украинското фиаско. Лично моето мнение е, че отговорът в случая е по-скоро "не".
До колко дълго руската медийна пропаганда ще успява да рисува пред руснаците картини на бляскави успехи зад граница е въпрос без ясен отговор. Практиката в Русия показва, че този народ е способен доста дълго време да акумулира латентно социално напрежение, което в крайна сметка да изригне в поредната политическа катастрофа с континентални мащаби.
Смазването на политическата опозиция, създаването на казионни "алтернативни" партии, забраната за протести и митинги и цензурата в пресата и образованието са все неща, които са наблюдавани в Русия през последните 300 години, повтаряйки се на цикли от по около 70-90 години. Резултатите обикновено са едни и същи – бунтове, социални сътресения, метежи, рухване на съществуващия режим или други форми на вътрешно политическа турболенция.
Несъмнено, в бъдещето на Русия се подготвя ново такова избухване. Това, което остава да се разбере, е дали ще трябва да минат още 30-40 години, или този път, под натиска на глобализацията и високите технологии, процесът няма да катализира и да се развие в рамките на едно-две десетилетия.
Президентът Путин е успял да смълчи законите в своята страна и да подчини цялата администрация на своята воля. Това е постижение, достигнато по добре отъпканата пътека на властта в земята на Дядо Иван.
Въпреки цялата си власт обаче, Владимир Путин остава безсилен да реализира най-голямата цел в политическата си кариера – да окачи жезъла и мантията над камината, да се отпусне в креслото на своята крайезерна дача и да дочаква спокойно старините си, обгърнат от плодовете на своя труд и всенародната любов на признателните руснаци.
