В продължение на повече от десетилетие сякаш всички бяхме позабравили отминалите конфликти на Балканите. Събитията от 25-26 септември обаче ясно демонстрираха, че призракът на старите вражди все още броди из нашите географски ширини, а някои рани съвсем не са зараснали.
Така в рамките на няколко дни правителствата на Косово и Сърбия взаимно се обвиниха в провокации и ескалиране на напрежението между двете страни.
В неделя Белград повиши бойната готовност на своята армия и изпрати военни части и ВВС в района на границата, докато полицията в Косово съобщи, че две правителствени сгради са били нападнати предишния ден в градчетата Зубин Поток и Звечан в северната част на страната.
Според властите извършителите са етнически сърби, които живеят в близост до граничните пунктове. Те са опожарили Центърът за регистрация на превозни средства в Зубин Поток и са нападнали с гранати сградата на общината в Звечан.
От повече от седмица предимно сръбското население в северната част на Косово протестира срещу ново ограничение на правителството на Албин Курти, с което се забранява влизането в страната на автомобили със сръбски номера. Според властите това представлява "реципрочна" мярка в отговор на подобен ход от страна на Белград, но местните сърби в граничния район считат това за ограничаване на правата им и ги провокира да блокират пътищата към границата.
При текущата ситуация косовските власти премахват всички регистрационни номера на колите, влизащи от Сърбия и принуждават шофьорите да купуват временни номера. Същата мярка е приложена и от Белград спрямо коли, идващи от Косово.
В отговор на протестите и блокадите Прищина разположи специални полицейски части, а пък Белград повиши бойната готовност на своята армия.
"След провокациите от страна на специалните полицейски подразделения (...) сръбският президент Александър Вучич издаде заповед за повишаване на бойната готовност на части от армията и полицията", съобщи сръбското Министерство на отбраната.
Затова и в неделя можеха да се видят изтребители и бойни хеликоптери, които извършват полети в граничната зона между Сърбия и Косово, а военните разположиха на терен и тежка бронирана техника.
По този начин и без това трудните отношения на Белград и Прищина ескалират за първи път от години, като ситуацията провокира реакциите и на международната общност.
Върховният представител на Европейския съюз (ЕС) по въпросите за външната политика Жозеп Борел призова Белград и Прищина към незабавна деескалация на напрежението в северните райони на Косово, както и изтегляне на всички полицейски части. Наред с това той изрази готовност да посредничи на двете страни за разрешаване на спора.
"Лидерите на Косово и Сърбия носят пълната отговорност за всички рискове пред сигурността и просперитета на местните общности в Косово и в Сърбия. Акцентирах върху това при телефонните разговори с президента Александър Вучич и премиера Албин Курти през изминалата седмица", подчертава Борел.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също е разговарял с двамата лидери, като ги е призовал към сдържаност и диалог. Към момента НАТО поддържа контингент от около 3500 души на територията на Кoсово като част от мисията KFOR. В същото време Европейският съюз оперира там чрез своята най-голяма гражданска мисия - EULEX, действаща в рамките на Временната администрация на ООН в Косово (UNMIK).
Целта и на трите мисии е свързана със задачи по изграждане на държавност и политически капацитет, налагане на върховенството на закона, спазване на човешките права, както и общо взето всичко останало по отношение на установяването на функциониращо демократично общество.
Сърбия обаче, наред с още 95 държави, не признава независимостта на своята бивша провинция, считайки текущата граница само като временна такава. В този смисъл решението на Прищина за регистрационните номера се разбира в Белград като действие на суверенна държава.
В разговора си със Столтенберг Вучич е изразил недоволство именно по тази логика, като е подчертал липсата на реакция от международната общност спрямо "пълната окупация с бронирани превозни средства в северната част на Косово, която се извършва от Прищина."
Според косовския премиер Албин Курти пък Сърбия "опитва да провокира международен конфликт".
За него Сърбия "подражава на Русия, като чрез укрепване на сателитни парадържави иска да представи своите съседи като нефункционални и провалени страни."
"Република Косово няма да позволи това. Независимо Косово е тук и е по-силно като държава с функциониращи институции, която излиза от икономическата криза и напредва към Запада. Ние не се съмняваме в това и нашата цел е да влезем в НАТО и ЕС", каза още Курти.
По този начин отново се надигнаха и опасенията в съседните страни Черна гора и Босна и Херцеговина, които също са традиционно чувствителни към всяка една агресия или провокация, включващата по какъвто и да е начин сръбската държава.
Още миналия четвъртък президентът на Косово Вьоса Османи, държавният глава на Черна гора Мило Джуканович и един от тримата президенти на Босна и Херцеговина Желко Комшич в съвместно изявление изразиха загриженост относно ситуацията, както и готовност да защитят стабилността като предпоставка за европейското бъдеще на страните от Западните Балкани.
На преден план отново излиза идеята за така наречения "Сръбски свят" - сфера на културно и политическо влияние, по подобие на т.нар. "Руски свят" в постсъветското пространство, която цели да обедини в една държава всички сърби от Западните Балкани.
Без съмнение иредентистка, националистическа идеология, която обаче все още продължава да бъде експлоатирана в политически план както в самата Сърбия, така и в съседните държави.
"Време е международната общност, и преди всичко страните от ЕС и НАТО, да разберат каква опасност представлява режима на Вучич. Те трябва да попречат на опитите му да осъществи целта си да създаде "Сръбски свят", написа в социалните мрежи косовският президент Османи, прекъсвайки посещението си в Ню Йорк за Общото събрание на ООН.
Брюксел наистина трябва бързо да намери решение за тази криза.
Всички държави на Западните Балкани, дори Сърбия, имат амбиции и желание да станат част от общността на ЕС. Сравнително високата подкрепа за членството навсякъде обаче не е пречка за местни и външни политически сили да експлоатират национализма и да създават кризисни ситуации с цел краткосрочни дивиденти.
А това само отдалечава всички от Европа.
