Войната в Украйна от известно време навлезе в нов етап от своето развитие, като от динамична настъпателна операция, се превърна в един сравнително статичен конфликт на артилерийски дуели.
След неотдавнашното отстъпление на украинските сили в Северодонецк и Лисичанск усилията на украинците за отблъскване на руската армия зависят не толкова от високия морал, а повече от намирането на отговор на по-ефективната военна машина на Москва, която обаче често пъти закъсва.
Руснаците не успяха с първоначалните си намерения за скоростна офанзива и овладяване на Киев за няколко дни, а след това се изтеглиха от района на столицата и втория по-големина град Харков. Наложи се да променят тактиката за пореден път и концентрираха усилията си в по-тесен фронт, без разтегнати снабдителни линии, където заложиха на своето превъзходство в артилерийските системи и снабдяването.
Така руската армия успя за малко по-малко от два месеца да изтласка напълно своя противник от градовете Северодонецк и Лисичанск, налагайки пълен контрол върху цялата Луганска област. Това се случи чрез добре позната още от времето на Червената армия тактика с прилагане на изключително масиран огневи вал, зад който се придвижват сухопътните сили и впоследствие овладяват каквото е останало от населеното място.
Това обаче е подход, срещу който има противодействие, а така, както видяхме и в предишни случаи, украинската армия успява да се адаптира към новите условия на бойното поле.
Не и без военната помощ на Запада, разбира се.
Неслучайно акцентът на военните доставки се прехвърли от преносими противотанкови оръжия към тежка артилерия - най-вече буксируеми гаубици като M777 или самоходни артилерийски установки като френските CAESAR.
Чрез тези оръжия и много други подобни украинската армия може да противодейства на руската артилерия с противобатареен огън или обстрел срещу укрепени позиции, командни центрове или снабдителни пунктове.
Те обаче не във всички случаи могат да бъдат високопрецизни и в същото време обхватът им е ограничен до 30-40 километра.
Тук на преден план изпъква едно конкретно име, което за момента оказва осезаемо влияние върху действията на фронта. Става въпрос за "високомобилната артилерийска ракетна система" М142 (HIMARS).
По същество това е една система за залпов огън от ново поколение, която не е разположена на тежка верижна машина, а използва стандартен камион. Това я прави лека и мобилна и може да бъде доставена от транспортен самолет.
В допълнение тя е бърза, което значи, че може да пристигне на позиция, да бъде заредена за няколко минути, след което да изстреля боекомплекта си и да напусне, преди да бъде засечено местоположението ѝ.
За сравнение по-старите руски модели от такъв тип като например "Ураган", "Смерч" или най-новата "Торнадо" разчитат на зареждаща машина и екипаж, който да извърши процедурата. При HIMARS действат само трима души - механик-водач, мерач и командир, а зареждането става посредством касети, които се повдигат от теглич, разположен на самата машина.
Въоръжението се състои от пълен комплект шест ракети за залпов обстрел с обхват до 90 километра или една тактическа ракета ATACMS с боен радиус от 300 километра. В този си вариант HIMARS е еквивалент на съветската ОТР "Точка", каквато има на въоръжение и в нашата армия. Разликата е, че "Точка" има двойно по-малък обхват и е значително по-неточна.
Това, което прави впечатление, е наистина дългият обхват, който дава възможност за поразяване на цели дълбоко в противниковия тил.
При това не само на далечно разстояние, но и изключително прецизно.
HIMARS използва както стандартни ракети, така и GMLRS ракети с GPS насочване. Това превръща системата в едно оръжие с висока ефективност. Курсът на ракетите се коригира по време на полет, като точката на удара може да се смени по всяко време. Отделно от това целият пакет ракети може да бъде изстрелян по няколко различни цели.
За руските еквиваленти подобно нещо е невъзможно, тъй като не разполагат с GPS целеуказване и могат да удрят единствено и само обширни площи, но не и конкретни цели.
Първите системи HIMARS влизат на въоръжение в американската армия през 2005 г., но са въведени окончателно пет години по-късно, като досега са произведени около 500 бройки за собствена употреба и експортни версии, които служат в Сингапур, ОАЕ и Йордания.
Дори нашите съседи в Румъния отскоро се въоръжиха с такива системи и само преди няколко седмици проведоха първи тестове по черноморското крайбрежие, симулирайки обстрел на кораби.
Най-големият тестови полигон обаче остава бойното поле в Украйна.
Първите четири установки HIMARS са доставени към края на юни като част от по-голям пакет военна помощ от САЩ на стойност 700 милиона долара, в който влизат още хеликоптери, тактически машини за пехотата и различни противотанкови оръжия. Впоследствие пристигат още четири HIMARS с предвидени още толкова през следващите седмици.
Идеята им е да бъдат използвани за поразяване най-вече на складове на руската армия и по този начин да бъде парализирана ефективността на текущия подход на масивни артилерийски и въздушни обстрели.
Немалка заслуга тук има и украинското разузнаване, което получава ежечасова спътникова информация от американски и френски сателити.
A beautiful Ukrainian strike on a Russian weapons depot took place at 5 am this morning near Nova Kakhovka in the Kherson region.
— Visegrád 24 (@visegrad24) July 18, 2022
Seems like the HIMARS are hammering away.
pic.twitter.com/hz5Gi5znnD
Различни информации от края на юни насам сочат към унищожени между 20 и 30 подобни склада, което според украински оценки представлява около 15-20% от руския ресурс в района. Ако въпросните данни са коректни, то това би могло да бъде и една от причините за забавянето на очакваната офанзива в направление Славянск-Краматорск след успеха при Северодонецк.
През последните дни HIMARS получава и своята подкрепа. В петък украинският министър на отбраната обяви, че са пристигнали първите бройки от MLRS M270. Това представлява HIMARS "на стероиди" или тежка система за залпов огън. Тя е по-голяма и по-бавна, с верижно задвижване, но има капацитет да изстрелва двойно повече ракети - 12.
Все още не е ясно колко такива установки ще бъдат доставени, нито кой го е направил. По-рано Великобритания и Германия бяха обявили такъв ангажимент, но потвърждение от Лондон или Берлин все още няма.
Разбира се, руските сили не остават безучастни към развитието на украинския потенциал.
HIMARS са бързи, подвижни и трудни за прицел машини. Най-големи шансове за тяхното намаляване като поразяваща сила е именно работата по складовете за техни боеприпаси. Затова и "акцент" на руската артилерия и ракети от последните дни са именно такива цели в Днепропетровск, Николаев и Одеса.
Само с 12 системи HIMARS и може би още толкова M270 трудно ще се обърнат хода на войната. Все пак обаче те могат да предоставят известно тактическо предимство и да забавят руското командване като го принудят да се справя с ново предизвикателство.
