Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо руските военновъздушни сили продължават да се провалят в Украйна

Руската армия все още не може да установи пълно въздушно превъзходство Снимка: Wikimedia Commons
Руската армия все още не може да установи пълно въздушно превъзходство

Войната в Украйна вече навлиза в третия си месец, откакто руската армия започна своята мащабна офанзива по суша, въздух и вода.

За този период успехите на терен за Москва са предимно частични в сравнение с очакванията за колапс на украинските сили и бързо овладяване на столицата Киев.

Една от причините за трудно вървящата кампания без съмнение е невъзможността на руските военновъздушни сили да осигурят контрол над небето на Украйна, въпреки своето качествено и количествено превъзходство над своя опонент.

Така украинските ВВС все още имат потенциал да използват своя авиация, чрез която нанасят удари, набират разузнавателна информация и най-вече насочват артилерийски обстрел с малки тактически дронове.

Последният компонент се оказва особено важен за ефективността украинските сили, като от началото на войната те показват завидна способност за координация между дронове и артилерия.

На преден план излизат и загубите на руските ВВС. Оценките на украинското командване сочат, че към 20 май техните сили са свалили 204 самолета и 168 хеликоптера, наред с още 460 безпилотни летателни апарати и 103 крилати ракети. Това са цифри, които трудно биха могли да бъдат потвърдени и по-скоро изглеждат значително раздути.

Една малко по-реалистична оценка от изследователския екип Oryx показва поразени 26 самолета, 41 хеликоптера и 61 дрона. Това са данни единствено и само за потвърдени с видеа и снимки загуби, което означава, че загубите вероятно са по-големи и действително показват за съществени дефицити във възможностите на руската бойна авиация.

На теория тя всъщност не би трябвало да има съществени проблеми. Статистиката на FlightGlobal показва, че Русия разполага с корпус от 4173 бойни самолета и хеликоптери - далеч повече от украинския капацитет, който бе значително ограничен още в първите няколко дни на войната, когато бяха бомбардирани всички основни летища в страната и бе наложен контрол над ключовото Гостомел в района на Киев.

Въпреки това Русия продължава да търпи загуби и да държи само частичен контрол над украинското въздушно пространство.

Вече над столетие този компонент от военното дело се счита за ключов за успеха на определена военна кампания. Безпрепятственото използване на дадено въздушно пространство по време на война дава възможност за бомбардиране на противниковите сили, цивилна и военна инфраструктура, както и парализиране на възможностите му за снабдяване, превозване на подкрепления или организиране на настъпление.

Класически пример е първата Война в залива, когато водената от САЩ коалиция ликвидира за броени часове цялата иракска противовъздушна отбрана и ВВС, използвайки стотици крилати ракети с лазерно насочване и стелт изтребители.

Въздушните сили, които не са в състояние да се борят за въздушно превъзходство или паритет, могат да се стремят към това да ограничават противника. Те може да отстъпят небето напълно или частично, но да компенсират с ефективна противовъздушна отбрана, така че да не му позволяват да разгърне  надмощието си.

Именно подобен е случаят със ситуацията в Украйна, където самолетите на Киев не са достатъчни, за да спомогнат напълно за изтласкването на руската армия. Те действително нямат капацитет, за да осигурят подкрепа на мащабна офанзива и възвръщане на загубените територии в източната и южната част на страната.

За сметка на това, в дефанзивно отношение украинците се справят повече от добре. Способността да нанасят значителни поражения водят до предпазливост от руска страна, която използва авиацията си доста предпазливо именно поради страх от загуби, въпреки наличието на съвременни машини като изтребители Су-30 и Су-35.

Едва наскоро се появиха информации и за включването в боя на най-новите Су-57.

Те са многоцелеви стелт изтребители, които официално бяха въведени на въоръжение в края на 2020 г., а до момента действащите машини са едва няколко.

Срещу подобен самолет радарите за наблюдение в повечето случаи са неефективни. Те биха могли да засекат "нещо", но да нямат технически капацитет да го проследят и да насочат каквото и да е срещу него. Су-57 на теория би трябвало да е неуловим за украинската отбрана. На практика обаче той все още не се е доказал по никакъв начин. 

Не са особено много и действията на руската щурмова авиация, чиято цел е да оказва поддръжка за наземните сили и да бомбардира противниковите. Тя обаче е също толкова уязвима, колкото и останалите самолети и хеликоптери, които Русия използва.

Една от причините за всичко това е липсата на достатъчно високопрецизни оръжия с лазерно или спътниково насочване, които да бъдат използвани от далечно и безопасно разстояние.

Вместо това се разчита предимно на по-стари неуправляеми ракети и бомби. За да бъдат точни, те изискват визуален контакт, благоприятни атмосферни условия и прелитане на по-ниски височини.

А там ги очакват украинските ПВО оръжия с близък и среден обхват. Става въпрос най-вече за лесни преносими зенитно-ракетни комплекси "Stinger" и "Игла". Използването на неуправляеми боеприпаси от страна на руските пилоти означава, че те летят предсказуемо и могат да се превърнат в лесна плячка.

Друг важен фактор е и разузнавателната информация, която се дава от съюзниците. Над Черно море често прелитат американски разузнавателни самолети, а пък Франция е предоставила достъп до своята система за сателитно наблюдение.

Така се създават предпоставки за ранно предупреждение, тъй като украинската радарна мрежа в голяма степен бе унищожена още в началото, и съхраняване на останалите мобилни ПВО комплекси като С-300.

Тук някъде се появяват и дефицитите в украинската отбрана. Това, което липсва на Украйна са именно мощни системи системи за отбрана.

На този фон Русия залага на стратегия с използване на по-малко военновъздушни сили и значително повече крилати и балистични ракети, изстрелвани от земята или кораби в Черно море.

Отбраната срещу тях изисква наличието на сложни системи с далечен обхват, които могат да засекат и реагират срещу заплахата навреме. Такива са комплексите С-300, "Бук" и "Тор". Голяма част от тях бяха ликвидирани в началото на войната, а пък през април Словакия предостави няколко от своите остарели С-300.

Те обаче не са достатъчни, за да прекъснат напълно въздушната кампания на Русия.

   

Най-четените