Разклатена система на международните отношения и икономическа нестабилност - с това може да се характеризира 2022-ра заради последствията от пандемията и войната в Украйна. Доверието в международното право ерозира, а договори и спогодби, които доскоро предотвратяваха военни кризи, се оказаха без особена стойност.
В тази ситуация по света се отварят възможности за разгарянето на стари конфликти и появата на нови такива от Азия и Близкия Изток, през Европа, до Латинска Америка.
Почти със сигурност през 2023 г. ще се задълбочи и надпреварата в превъоръжаването между различните регионални и глобални сили, а дори страна като Япония, чиято конституция отхвърля изцяло войната, вече има амбициите да стане водеща военна сила.
Друга тенденция, която със сигурност ще излезе на преден план, ще бъде злонамерената кибеарктивност, подкрепена както от държави, така и от недържавни актьори, като киберпространството ще става все по-актуално поле за конфликти, наред с използването на все по-сложни кампании за разпространение на дезинформация и фалшиви новини.
Не на последно място остава и "конфликтът" на човечеството с природата, резултат от който са катастрофалните последици от климатичните промени.
Само в края на декември такива имаше на няколко места: САЩ бяха ударени от зимна буря, парализирала голяма част от страната, Филипините се оказаха засегнати от порои и наводнения с десетки жертви, снежна виелица засегна Саудитска Арабия, докато проливни дъждове в Йордания принудиха властите да евакуират над 2000 туристи и жители на древния град Петра.
Отвъд казаното до момента, ето кои са конфликтите, които трябва да следим внимателно през следващата година:
Украйна
Досега конфликтът е предизвикал най-голямата и най-бързо разрастваща се бежанска криза в света от края на Втората световна война насам, сочат данните на Агенцията на ООН за бежанците, а няма съмнения, че именно развитието на войната в Украйна ще има решаващо въздействие върху световния баланс на силите.
Към момента военните действия се ограничават до сблъсъци в Донецка област и редовни ракетни обстрели на Русия срещу енергийната и друга цивилна инфраструктура на Украйна с цел да бъде изтощена икономиката на страната, а моралът на населението да бъде сломен.
В същото време украинските сили успяват да нанасят сравнително редовни удари с дронове по различни военни обекти дълбоко в територията на самата Русия, което има по-скоро психологически и морален ефект, отколкото оперативен такъв.
По-голямо въздействие могат да имат честите и необясними експлозии в рафинерии, газопроводи и логистични бази. Русия ги обяснява като инциденти, но честотата, с която се се случват, говори по-скоро за действия с умишлен характер - вероятно дело на украинското или други разузнавания, или вътрешна съпротива.
По всичко изглежда, че следващите месеци ще бъдат дълги и за двете страни. Войната в Украйна се превърна в тежък конфликт на изтощение, а настъпващата зима ще тества докрай решимостта на Киев и Москва.
Трудно може да се говори за край на военните действия преди следващата есен. За да се случи подобно нещо е необходим или решителен пробив на една от двете страни, който да доведе до военен колапс на другата, или някоя от тях да се изтощи чисто икономически до положение, при което да се търсят преговори.
В този смисъл особено важно ще бъде до каква степен съюзниците на Украйна и Русия ще продължат да оказват подкрепа на своите партньори.
САЩ срещу Китай
През последните няколко години международните отношения са маркирани от глобалното съперничество между Китай и САЩ, което се изразява на всяко едно възможно поле - от търговската война, икономическата конкуренция и киберпространството, през дебата за климатичните промени и човешките права, до въпросите за Северна Корея, Тайван и Южнокитайско море.
Съперничеството на двата гиганта хвърля дълга сянка върху световните дела и засилва опасностите за ескалация в деликатни зони на Източна Азия, където регионалните сили увеличават военните си бюджети с всяка изминала година.
Особено критично е положението около Тайван, където често прелитат китайски военни самолети, както и в оспорваното Южнокитайско море.
Хаити
Политическа нестабилност, корупция и насилие с пандемични нива превръщат Хаити в критична точка за Карибския регион. Въоръжени банди не само имат контрол върху цели квартали от големите градове, но прекъсват доставките на хуманитарни помощи, причинявайки недостиг на основни стоки и гориво в цялата страна.
В същото време влошаващото се качество на живот и нарушеният достъп до базови услуги като ток, вода и здравеопазване водят до епидемия от холера, която е поредна в рамките на няколко години.
За съжаление трудно може да се очаква подобрение на ситуацията в Хаити. Насилието на бандите ще продължи да нарушава поминъка и достъпа до основните услуги. През 2022 г. страната регистрира рекордни нива на продоволствена несигурност, които се очаква да се влошат през 2023 г.
Сомалия
Най-бедната държава в света за пореден път е на ръба на катастрофа. Въпреки международните успехи в борбата с пиратството в района, годините на насилие и конфликти са подкопали способностите за реакция срещу кризи на местните власти.
Правителството в столицата Могадишу разчита изцяло на международна донорска подкрепа, за да възстанови държавността в разкъсаната държава, а за капак около 90% от вноса на зърно е зависим от доставки от Русия и Украйна. При пета поредна година на суша, слаба реколта и почти никакъв капацитет за собствено производство, огромна част от населението на Сомалия е изправено пред глад.
В подобни условия на преден план излизат радикални джихадистки организации като "Ал Шабаб", които се възползват от липсата на държавност и хаоса, за да набират сила и да поемат контрол върху големи области от страната. Не само това - терористите показаха възможности да провеждат мащабни атаки в съседна Етиопия.
Ако "Ал Шабаб" успее да се установи трайно в югоизточната част на Етиопия, това ще отвори възможности за "разливане" на насилието през границите на Кения и Уганда, застрашавайки сигурността на цяла Източна Африка.
Етиопия
Заплахата от сомалийския клон на "Ал Кайда" е само един от многото проблеми за втората най-голяма държава в Африка. Над 28 милиона души са в остра нужда от хуманитарна помощ, докато кървавият конфликт в северната провинция Тиграй продължава да дестабилизира страната вече 18 месеца.
Все пак мирното споразумение от края на ноември между Адис Абеба и Фронта за освобождение на Тиграй и техните съюзници дава надежди за стабилизиране. То прекъсна блокадата на Тиграй и отвори пътищата към областта, която бе напълно откъсната от света.
Хуманитарната криза обаче остава актуална. Страната разчита на донорска подкрепа и хуманитарни помощи, които тепърва ще бъдат организирани. Ако крехкото примирие се провали, Етиопия отново ще пропадне в спирала на хаос и насилие.
Извън тези конфликти има и други, които със сигурност представляват риск за сигурността на цели региони.
През октомври пропадна примирието в Йемен, което донесе относителен мир в страната за няколко месеца. Сега 80% от населението живее под прага на бедността, а над 2,2 милиона деца страдат от недохранване на фона на подновени военни действия.
В Либия вече повече от една година се отменя провеждането на избори, което носи опасност за възобновяване на насилието във всеки един момент, а пък Сърбия и Косово отново напомниха за кървавите войни от 90-те и разпада на Югославия.
Перу също влезе в новинарския поток заради своята хронична нестабилност, арестуван президент и въведено военно положения.
В Западна Африка най-уязвима е Буркина Фасо, която преживя два военни преврата в рамките на по-малко от година на фона на непрекъснат натиск от джихадистки и престъпни организации.
Не трябва да се забравя и че днес по света има над 100 милиона бежанци от конфликти и природни бедствия. Предвижда се 340 милиона да се нуждаят от хуманитарна помощ през 2023 г. - цифра, която е нараснала четири пъти през последното десетилетие по данните на Световния икономически форум.
Голяма част от света преживя по труден начин последната година, а сянката ѝ ще продължава да тегне още дълго.
