Когато дори страната, изрично отхвърляща войната, започне активно да се въоръжава, то това определено говори много за състоянието, в което се намират международните отношения в момента.
През последните почти осем десетилетия Япония се превърна от един брутален милитаристичен режим в демокрация, чиято конституция забранява използването на сила за разрешаване на спорове.
Това вече не е така.
Новите заплахи за международната сигурност в лицето на руската агресия в Украйна, китайският натиск в Югоизточна Азия и ядрените закани от Северна Корея създадоха условия Япония отново да погледне към собствената си отбрана.
В петък премиерът Фумио Кишида разкри в специално обръщение нов план за националната сигурност, който предвижда удвояване на разходите за отбрана и завой от пацифисткия характер на конституцията на фона на заплахите от регионални съперници.
Новите мерки включват няколко основни компонента, като първият е свързан с драстично увеличение на военните разходи по натовски стандарт до 2% от брутния вътрешен продукт. Това трябва да се случи в рамките на 5 години до 2027 г.
За сравнение по данни на Stockholm International Peace Research Institute през 2021 г. Щатите инвестират около 801 милиарда долара за отбрана (2,1% от БВП), докато при Китай тази цифра е 293 милиарда (1,7% от БВП). Япония е едва на седмо място с бюджет от 54,1 милиарда или само 1% от БВП.
При сегашните нива на отбранителните бюджети планът за удвояване на разходите би превърнал Япония в третата военна сила в света след САЩ и Китай.
Гигантската инвестиция върви ръка за ръка с промени в трите основни документа, които отговарят за отбраната - Стратегията за национална сигурност, Националната стратегия по отбрана и Програмата за укрепване на отбраната.
Там Токио определя Китай като "най-голямото стратегическо предизвикателство", а по отношение на Русия пише, че "нахлуването в Украйна е разклатило основите на международния ред и представлява сериозно нарушение на международното право, което забранява използването на сила".
За първи път от десетилетия Япония предвижда придобиването и развиването на собствен капацитет за извършване на контраудар, наред със способността за атака срещу територията на друга държава в случай на извънредна ситуация и при специфични обстоятелства.
Текущите действия представляват логично продължение на линията на покойния бивш премиер Шиндзо Абе. През 2015 г. той успява да прокара в парламента законодателство, което позволява на японските въоръжени сили да подкрепят военно свои съюзници в случай на "съществена заплаха".
В същото време Япония поетапно увеличава военния си бюджет през всяка от последните девет години и успоредно с това инвестира в развитието на собствен арсенал от крилати и балистични ракети със среден обсег.
Една от най-големите сделки в историята на Япония пък е от 2020 г., когато американският Конгрес одобри продажбата на 105 стелт изтребители пето поколение F-35 на стойност 28 милиарда долара с цел общия брой в един момент да нарасне до 147 машини за местните Военновъздушни сили (ВВС).
С новите промени обаче страната показва далеч по-големи амбиции и отправя недвусмислено послание към Пекин.
Предвижда се закупуването и развиването на крилати ракети с дълъг обсег и възможност да достигнат Китай. Планира се и съвместно разработване на изтребител шесто поколение заедно с Великобритания и Италия с очаквания да има готов продукт към 2035 г.
Всичко това представлява и постепенна промяна в специфичните отношения между Япония и САЩ по отношение на отбраната.
Допреди десетина години именно Щатите представляваха основния гарант по сигурността за Страната на изгряващото слънце, като до началото на века японската армия е считана най-вече като инструмент за бърза реакция при природни бедствия и участия в международни мироопазващи мисии. Дори в момента на територията на японските острови има разположени над 50 000 американски военни.
Не че отношенията между Токио и Вашингтон ще се променят съществено - даже напротив, ще се задълбочат покрай предстоящи сделки за оръжие и съвместни инициативи. Но при всички положения Япония търси повече автономност по отношение на сигурността си при напиращ Китай на своя праг.
През последните години Пекин разгръща военноморски и военновъздушни сили в райони в непосредствена близост, като същевременно с това продължава да претендира за островите Сенкаку.
В тази зона често могат да бъдат видени китайски военни кораби, а пък японските ВВС трябва да реагират редовно на нарушения на въздушното пространство.
Пекин засили и военния си натиск върху Тайван, чиято сигурност е пряко свързана с японската. През лятото посещение на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе провокира Китай да изстреля пет ракети, които паднаха в изключителната икономическа зона на Япония, недалеч от Тайван.
Тук попада и заплахата от Северна Корея. Само тази година Пхенян направи рекорден брой тестове на ракети - 34. Две от тях прелетяха и над Япония.
На север е Русия и продължаващият спор за Курилските острови. В началото на годината руски подводници тестваха крилати ракети в района, а през март армията проведе мащабно военно учение с участието на 3000 души.
При всички положения текущите действия на Япония ще имат отговор и ще задълбочат вече съществуващата надпревара във въоръжаването на страните от Източна Азия.
