Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Криза в Босна и Херцеговина: Може ли Република Сръбска да се отцепи

Страната е в най-тежката криза от края на войната насам Снимка: Getty Images
Страната е в най-тежката криза от края на войната насам

Измина повече от четвърт век след края на най-голямото кръвопролитие в Европа от Втората световна война насам.

Десетки хиляди цивилни загиват по време на войната в Босна и Херцеговина на фона на изключителни жестокости и потресаващи примери за етнически и религиозни прочиствания на цели райони от страната. В продължение на 26 години след ужаса на конфликта, Босна и Херцеговина успява да съществува като независима държава при относително спокойствие и мир между различните общности.

Сега обаче деликатният баланс между бошняци, сърби и хървати е заплашен да се разпадне в може би най-голямата криза от 1995 г. насам.

Именно за подобен сценарии предупреди наскоро Върховният представител на ООН за Босна и Херцеговина Кристиан Шмид. В своя първи доклад относно положението в страната, откакто встъпи в длъжност през лятото, той казва, че в момента тя е изправена пред съществена заплаха за своя интегритет и териториална цялост.

"Перспективите за разделение и подновяване на конфликта са реални", пише Шмид, като реферира към обявеното намерение на Милорад Додик - председател на тричленното Председателство на Босна и Херцеговина, до края на годината да инициира гласуване в парламента на Република Сръбска за отделяне на автономната зона от състава на Босна и Херцеговина.

Според Дейтънското мирно споразумение от ноември 1995 г., което маркира края на войната и установява текущата политическа структура, страната е организирана в два основни субекта - Федерация Босна и Херцеговина, обединяваща хървати и бошняци, и автономната Република Сръбска.

Двата региона имат собствени законодателни органи и управление, но са свързани чрез централно правителство, парламент и натовареното със значителни правомощия тричленно колективно президентство, чиито председател е Додик.

Подписване на Дейтънското споразумение Снимка: Wiki Commons
Подписване на Дейтънското споразумение

Важна роля има и самият Шмид, с позиция, която му позволява да уволнява или отменя решения на висши служители на изборни длъжности. Показателен пример за властта на Върховния представител на ООН е свързан със самия Додик, който през 1998 г. е назначен за премиер на Република Сръбска чрез натиск на тогавашния представител Карлос Вестендорп.

В момента обаче желанието на Додик изглежда е свързано с това Република Сръбска да създаде свои въоръжени сили и полиция и също така да отдели своята съдебна и данъчна система. Действия, които означават окончателно отделяне от федералните институции и практическа независимост.

Ситуацията реално ескалира преди няколко месеца.

Тогава предшественикът на Шмид - Валентин Инцко, с едно от последните си действия издава декрет, предвиждащ до 5 години затвор за всеки, който публично изразява одобрение или отрича и оправдава извършването на актове на геноцид и военни престъпления по време на войната.

Решението е приветствано от общността на бошняците, най-вече заради клането в Сребреница. В същото време то е категорично отхвърлено от сърбите и самият Додик, който не признава обвиненията в геноцид.

"Това е последният пирон в ковчега на Босна и Херцеговина. Република Сръбска няма друг избор, освен да започне процес на отделяне", коментира тогава той. 

Сега не е първият път, в който Додик прави подобни заплахи, като още през 2011 г. той опитва неуспешно да организира референдум за оттегляне от федерацията. Текущата ситуацията обаче е значително по-сложна и е поставена в по-широкия контекст на противопоставането между Запада и Русия, което приема все по-ясно изразена конфронтационна траектория след 2013 г.

В тази връзка през последните десетина години Додик винаги е намирал добри приятели в Москва.

По традиция Русия е особено предпазлива по отношение на думата "геноцид", когато става въпрос за Босна и Херцеговина, а това е продиктувано най-вече от чисто историческите топли отношения със Сърбия и Република Сръбска.

Затова Москва има скептично отношение към ролята на Върховния представител и от години лобира за окончателно закриване на неговата длъжност като по този начин подкрепя автономията на Република Сръбска и в частност антиевропейската ориентация на Додик, който открито се противопоставя на перспективите за членство в НАТО и ЕС.

Инцидент от края на миналата година ясно изразява какво е отношението му към Москва и останалите общности в Босна и Херцеговина. Тогава другите двама членове колективното президентство Шефик Джаферович и Желко Комшич отказват предвидена среща с руския външен министър Сергей Лавров, тъй като той по-рано е посетил Додик в Баня Лука, а двамата са разговаряли без никъде наоколо да присъстват официални знаци на държавата Босна и Херцеговина.

На пръв поглед дребен дипломатически конфликт, който обаче от една страна изразява неуважението на Додик към босненската държавност. От друга страна, самото посещение на Лавров в столицата на Република Сръбска, а не в Сараево, при това без участието на Джаферович и Комшич, може да се приеме до известна степен и като руско неофициално потвърждение на сръбските сепаратистки претенции.

Милорад Додик на среща с Владимир Путин през 2018 г. в Сочи Снимка: Wiki Commons
Милорад Додик на среща с Владимир Путин през 2018 г. в Сочи

Не бива да се пропуска и икономическото влияние на Москва, което е най-силно в енергийния сектор. Още през 2007 г. Додик в качеството си на премиер на Република Сръбска урежда без търг продажбата на единствената босненска рафинерия в Босански брод.

Купувачът е руската държавна компания "Зарубежнефт", а в сделката още влизат завод за моторни масла, както и верига бензиностанции.

По този начин, без много средства и усилия, Република Сръбска се превръща в един анклав-проводник на руско влияние и интереси в центъра на държава, чиято стабилност се гарантира от ЕС и САЩ. Съюзът с Додик отваря възможности за оказване на натиск върху Запада и в същото време блокира всякакви шансове за европейска интеграция и членство в НАТО за Босна и Херцеговина.

Разгледано от подобна гледна точка за Русия е може би значително по-добре да се запази досегашното статукво, вместо на картата да се появи някакво неясно политическо образувание, което със сигурност ще бъде поставено в международна изолация и под санкции.

То трудно би могло да се слее и с родината-майка Сърбия или да получи някаква подкрепа за нещо повече от разширена автономия в рамките на самата Босна. Все пак, макар често пъти трудни, Белград има нелоши отношения с ЕС, най-вече на икономическо и търговско равнище.

Така че големият въпрос в случая е докъде е готов да стигне Милорад Додик.

Ако реши да изпълни заканата си и доведе нещата до край, действията му лесно могат да резонират на регионално ниво и отново да събудят старите вражди, които продължават да клокочат под повърхността. Съвсем наскоро в Косово напрежението ескалира до положение, при което местните сърби блокираха пътя към границата със Сърбия, Прищина отговори с изпращане на специални части, а пък Белград мобилизира армията.

В крайна сметка Додик и неговите съюзници трябва внимателно да преценят до къде могат да вдигат залозите, тъй като един грешен ход може да е фатален.

Най-четените