"Златната ера" на Тръмп започна. Новоизбраният американски президент обеща толкова много неща в своята встъпителна реч, че екзалтираните му привърженици в залата трудно можеха да си намерят място от вълнение.
Първо описа текуща реалност, която наследява от досегашната администрация, и след това даде заявки за величие, светло бъдеще и какво ли още не.
По традиция тази реч е насочена най-вече към американските граждани, но тя също така дава сигнали и на останалата част на света каква ще бъде посоката на новото управление.
В случая това, което направи особено впечатление, бе фактът, че Тръмп говори за връщане на Панамския канал под американски контрол, за Мексиканския залив, за нелегалната имиграция през границата с Мексико, даже и за Марс.
Почти нищо за останалата част от света.
Още с първите си действия като президент ударно преобърна курса на американската политика от последните няколко години и очерта посоката за следващите няколко. Подписа укази за граничната сигурност заради мигрантския натиск от юг и обеща да въведе извънредно положение по границата с Мексико.
Прекрати членството в Световната здравна организация и оттегли САЩ от участието в Парижкото споразумение за климата заради претенции към Китай.
Върна Куба в списъка с държави, които спонсорират тероризъм, и призова руския президент Владимир Путин да се съгласи на сделка за Украйна.
Още с първите си действия Тръмп не се колебае да разклати международния ред и да се върне към една американска политика, която в различните периоди от историята увеличава и намалява значението си, но има своите корени в доктрината "Монро".
---
Вижте тук малко повече относно претенциите му към Гренландия и Панама:
---
През 1823 г. петият президент Джеймс Монро заявява пред Конгреса, че Съединените щати няма да се намесват в делата на европейските страни и техните колонии, но в същото време предупреждава, че всяка намеса в Западното полукълбо ще се разглежда като враждебен акт.
Оттук идват и претенциите на Тръмп към Панамския канал, Мексиканския залив, Гренландия и даже Канада. Западното полукълбо трябва да бъде без съмнение под американско влияние и всякакви домогвания на Китай или който и да е друг трябва да бъдат пресечени.
Това е класическото разбиране за сфери на влияние, което доминира под една или друга форма международните отношения до края на Студената война, а Тръмп в известен смисъл се връща към него.
Затова мнозина виждат в действията му и връщане към стария изолационизъм, но подобно нещо по-скоро не е вярно.
Тръмп няма намерение да ограничава САЩ в Западното полукълбо или да намалява участието на страната си в международните отношения, въпреки че излезе от СЗО и Парижкото споразумение.
Намерението му е да преформулира изцяло американската роля в глобален план.
"Нашата сила ще спре всички войни и ще донесе нов дух на обединение по света", каза Тръмп в рамките на своята встъпителна реч.
Със сигурност ще се ангажира с активни политики спрямо Близкия изток, Европа и Далечна Азия.
Ще иска да продължи процеса на Авраамическите споразумения за нормализиране на отношенията на Израел с арабските държави, ще притисне Иран, за да принуди Ислямската република да се огъне по отношение на ядрената си програма, ще възобнови с пълна сила търговската война с Китай и дори е готов да влезе в такава със съюзниците в Европа.
За Украйна пък само той си знае каква сделка му се върти в главата. Каквато и да е тя обаче, със сигурност ще бъде съобразена с собственото му разбиране за това кое е изгодно и кое не.
Ако сме свикнали през последните стотина години да виждаме външната политика на Вашингтон да се формулира на базата на ценности и идеали, то сега тя ще придобие много по-прагматичен вид, при който основни фактори ще бъдат интересите и грубата сила.
В мандата на Тръмп тежестта на многостранните формати, форуми и организации ще намалее, защото американският президент няма да се съобразява с тях или с когото и да е друг изобщо.
Готов е да изостави дългогодишни ангажименти, да наруши или предоговори международни споразумения и съюзи само и само за да изгради система, която служи по-добре на интереса му.
Неговото разбиране за правене на политика се основава на двустранни отношения, под формата на сделки и транзакции. Ако не може да договори добри условия, тогава ще залага на силата и няма да се поколебае да използва принуда, без значение дали срещу приятел или враг.
Говори за мир, но той ще бъде налаган именно с инструментите на силата.
