Директните преговори между Русия и Украйна най-накрая започнаха след месеци на дипломатически совалки и натиск от страна на САЩ и Европейския съюз.
Миналата седмица в Истанбул за няколко часа се срещнаха делегации на двете враждуващи страни. Единственият по-съществен резултат бе почти уговорената размяна на общо 2000 военнопленници.
Друг пробив нямаше. Няма как да се очаква, че две делегации ще седнат за 2 часа, ще решат конфликта и ще се стигне до мир. Киев и Мисква не могат да се разберат за няколкодневно примирие, пък какво остава за нещо по-дългосрочно.
Затова се нарича преговорен процес. И едва ли ще приключи скоро, колкото и да му се иска на американския президент Доналд Тръмп, който преди половин година твърдеше, че за няколко дни ще реши всичко.
Подобни преговори представляват сложна игра на надлъгване, хитрини, заплахи, натиск и всичко друго, което би могло да даде предимство.
Една подобна хитрина бе предизвикателството на украинския президент Володимир Зеленски към Путин за разговор между двамата в Истанбул. Зеленски отиде, но Путин не.
Още от летището украинският лидер каза пред камерите "Аз съм тук", което бе предизвикателство в мачо стила и поведението на Путин, сякаш двамата трябва да решат проблема помежду си с юмруци. Идеята бе просто да се покаже, че Путин е страхлив и не смее да яви.
Само че и за Зеленски вероятно е било пределно ясно, че руският лидер няма как да дойде.
Най-малкото, защото Путин от една година обяснява как не би преговарял директно с украинеца, защото не го смята за легитимен президент на Украйна. Как би изглеждал пред поддръжниците си, ако отиде на подобна среща, на място и време, посочени от Зеленски?
Има и нещо друго. Неслучайно обичайната практика не предполага мирните процеси да се водят директно от лидерите на враждуващите страни. Те се появяват накрая, за да стиснат ръцете и подпишат споразуменията. Преди тях тежката работа е свършена от експертни делегации, които се срещат, колкото пъти е необходимо. Понякога с години.
Иначе личните отношения и егота на лидерите могат да изиграят лоша шега. Как да очакваме да излезе нещо положително от директен разговор на Путин и Зеленски в момента?
Ето защо среща на двамата е трудно постижима.
Путин по абсолютно никакъв начин не счита Зеленски за равнопоставен и много повече би предпочел да се види с Тръмп. Все пак според руския наратив в Киев просто изпълняват поръчките на Вашингтон, а от руската гледна точка с украинците може да се уговарят техническите подробности на това, което вече е уговорено с американците.
Затова Путин изпрати делегация от сравнително нископоставени представители, водена от бившия министър на образованието и настоящ президентски съветник Владимир Медински. Той по същество е никой и това е идеята.
Но не само за да се натрие носа на Зеленски. Това също е фактор, но по-скоро ролята на Медински е да служи като говорител на Путин. Служител, който не би импровизирал със собствено мнение.
На негово място можеше да е някой като външния министър Сергей Лавров, влиятелния съветник Юрий Ушаков или пък още по-влиятелния бивш военен министър Сергей Шойгу. Всеки от тях повече или по-малко би искал да остави свой отпечатък, докато ролята на Медински е чисто и просто да предава думите на президента.
Путин не бе тялом в Истанбул, но със сигурност бе духом.
От тази перспектива Медински откри преговорите с абсурдните искания Украйна да се оттегли напълно от частично окупираните от руските войски Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Това е традиционният руски стил - максималистки искания и заплахи в началото, докато не се стигне до някое по-приемливо ниво по-късно.
Въпросът обаче е дали изобщо ще се стигне до нещо.
В Москва определено не дават знаци, че бързат или пък изглеждат респектирани от желанието на Тръмп за бърз изход. Майстори са не само в заплахите, но и в изкуството на бавното задушаване на противника, както на дипломатическия, така и на военния фронт.
Засега Путин няма причина да бърза, тъй като на фронта в Украйна ситуацията върви в негова полза. Войната на изтощение оказва своето негативно влияние върху руската армия, икономика и общество, но последствията са далеч по-големи за Украйна на фона на загубата на подкрепа от Вашингтон.
Колкото повече продължава конфликтът в тази си форма, толкова по-добре ще бъде за Путин.
Грижата му е да задържи Тръмп в преговорите и да шикалкави целия процес възможно по-дълго. Няма как да откаже директно, но може поне привидно да показва готовност за примирие и да замазва очите на американския си колега. Ако пък преговорите се разпаднат, винаги може да извърти нещата и да обвини украинците.
А вероятността да се случи е съвсем реална. Тогава войната ще продължи в мудното си темпо, както е сега, и наесен или догодина по същото време двете страни пак ще седнат на масата.
Все пак фактът, че руснаци и украинци говорят директно не е непременно нещо лошо.
Има го директния контакт, разбират се мнения и позиции, правят се оценки, появяват се решения. В руската среда на параноя и конспирации определено е лошо, когато ръководните фактори взимат решения на базата на предположения.
По-добре да се говори с тях, пък ако изскочи нещо - най-добре.
