На фона на целия шум около очакваната среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин доста по-назад остана една съвсем не маловажна новина.
Армения и Азербайджан подписаха мирен договор, с който поеха ангажимент да прекратят своя 37-годишен конфликт, преминал през няколко кървави войни.
Съвместната декларация бе подпечатана във Вашингтон от лидерите на двете държави - Илхам Алиев и Никол Пашинян - пред погледа на американския президент Доналд Тръмп. Изненадващо или не, именно той се оказа движещата сила зад това споразумение, което по същество ще даде възможност на САЩ да заемат централна роля в стратегически важния регион на Кавказ... за сметка на Русия.
Самата сделка се случи на фона на влошени отношения на Москва с Армения и Азербайджан.
От една страна правителството на Никол Пашинян все повече ориентира своя курс на Запад, използвайки като добър претекст невъзможността на Русия да окаже съюзническа подкрепа в двете войни от 2020 и 2023 г., които доведоха до загубата на Нагорни Карабах.
От самото начало на конфликта за спорната територия Русия, като традиционната сила в региона, винаги е стояла като медиатор между Ереван и Баку, но в крайна сметка така и не съумя да възпре офанзивите на Азербайджан, подкрепени от Турция и Израел.
В същото време действията на Илхам Алиев категорично демонстрираха желание и възможност за излизане от руската сфера на влияние, като към момента отношенията с Москва се намират в най-ниската си точка от независимостта на Азербайджан досега.
Неслучайно един от анексите на мирното споразумение постановява разпускане на така наречената Минска група. Почти три десетилетия тя бе основния формат за разрешаване на конфликта, като включваше Русия с водеща роля, Франция и САЩ.
От този формат единствен гарант за мира остава Вашингтон.
Това, което получава Тръмп, е контрол върху транспортния коридор "Зангезур", познат в Армения като "Сюник". Новото му име обаче ще бъде "Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет."
Този коридор преминава през територията на Армения, точно по границата с Иран, и свързва Азербайджан с ексклава Нахичеван, който граничи с Турция - основен съюзник на Баку. За период от 99 години американски компании ще имат преференциални права в изграждането и управлението на жп трасе, тръбопроводи за нефт и газ и прекарване на фиброоптични кабели.
Въпросната 40-километрова връзка ще създаде непрекъснат коридор през Южен Кавказ между Европа и Турция чак до Централна Азия, заобикаляйки както Русия, така и съседен Иран.
Проектът е лоша новина за Техеран, тъй като с настаняването на американците в района, Иран не само че губи пряк достъп до Южен Кавказ, но и получава вражески американски сили на собствената си граница.
Zangezur corridor, PART of a strategic route extending from Baku to Turkey, passing through Armenia near the Iran border.
— Alex Christoforou (@AXChristoforou) August 8, 2025
Today Armenia leases it's territory to the US for 99 years. US on Iran border. Turkey one step closer to taking the corridor needed to connect to Azerbaijan. pic.twitter.com/1WaAyKatHA
Дълги години основен проблем за Армения бе потенциалната загуба на суверенитет и територия, ако се позволи неограничен достъп на азерите до коридора. Дори след двете тежко загубени войни Баку отказваше да отстъпи, а президентът Алиев на няколко пъти е заплашвал да го превземе с военна сила, ако дипломацията се провали.
Изглежда, че новото споразумение решава този казус, тъй като гарантира, че коридорът ще функционира спрямо арменското законодателство и под арменски суверенитет. Страната ще спечели от чуждестранни инвестиции и транзитни такси, като няма да има собствени разходи за осъществяване на проектите.
Ще си отвори също така и търговски път към европейските пазари през Турция.
Азербайджан и Турция извличат още по-големи ползи, като затвърждават позициите си на регионални сили в Централна Азия.
От около десетилетие насам Баку успя да постигне надмощие над Армения и по военен път съумя да установи пълен контрол над Нагорни Карабах. В същото време разви доходоносни отношения с Европа по линия на търговията с природен газ, привлече огромни инвестиции от Великобритания и установи почти съюзническо партньорство с Израел в областта на отбраната, насочено най-вече срещу Иран.
На пръв поглед споразумението решава съществуващите проблеми и променя баланса на силите в региона. То обаче не гарантира мир, а тепърва остават редица предизвикателства.
Това не е окончателен мирен договор, а споразумение, което според думите на подписалите го лидери, представлява "крачка по пътя на мира". Голяма, но все пак само крачка.
От тази перспектива един от потенциалните бъдещи проблеми е въпросът с над 100 000 арменски бежанци от Нагорни Карабах и правото им на завръщане. Азербайджан все още държи и голям брой военнопленници.
Опозицията в Армения вече остро атакува правителството на Пашинян, че е неглижирано тези въпроси, а самият премиер е с нисък рейтинг на доверие и под непрекъснат натиск от националистически и проруски сили в страната.
Въпрос на време е да се поднови също азербайджанския натиск, тъй като президентът Алиев изисква Армения да промени конституцията си, където пише, че Нагорни Карабах е интегрална част от територията на страната. Въпросният текст трябва да изчезне и Армения трябва да оттегли каквито и да е бъдещи териториални претенции.
Това е задължително условие от гледна точка на Баку за подписване на окончателен мир.
Пашинян е дал принципно съгласие за нова конституция, но всякакви изменения, отразяващи баланса на силите в момента, се разглеждат и представят от проруската опозиция като национално предателство.
Това много вероятно ще се отрази на парламентарните избори догодина, които ще дадат добър шанс на Москва да използва своите лостове за икономическо и политическо влияние.
В подобна несигурна среда администрацията на Тръмп ще трябва да менажира сложни и динамични отношения с много участници и различни интереси.
Това, което изглежда като победа за Тръмп в момента, лесно може да се превърне в провал.
