През последните няколко години темата с расизма стана особено актуална в САЩ и доведе до огромно социално-политическо разделение, кулминирало в бунтове и безредици из цялата страна.
Това е проблем, който дълго ще продължава да мъчи американското общество, а последният случай в Атланта от тази седмица показва, че неговите измерения могат далеч да надхвърлят рамките на местното ниво.
Убийството на осем души, шест от които жени с азиатски произход, логично навежда на мисълта за расов елемент в случая, макар и според полицията това да не е доказано все още.
Извършителят е 21-годишен мъж, който твърди, че има сексуална зависимост, а действията му са били опит да се отърве от нея, тъй като всички жертви са от масажни центрове, в които той преди това е опитвал да получи сексуални услуги.
"Той казва, че не е бил мотивиран расово, но от друга страна е посещавал само спа центрове, където жени с азиатски произход работят, за да задоволяват сексуалните фантазии на предимно бели мъже", твърди пред The Washington Post Дейвид Палумбо-Лиу, професор в Станфордския университет.
"Не бива да разделяме тези факти, тъй като те са напълно свързани", пояснява той.
Дали убийствата са на расова основа или не, тепърва ще става ясно, но въпреки всичко случаят привлича вниманието към една тревожна тенденция от последната година.
Проучване на неправителствената организация Stop AAPI Hate показва, че по време на пандемията расистките инциденти в САЩ срещу хора с азиатски произход са се увеличили драстично. За периода февруари 2020 г. - март 2021 г. са отчетени почти 3800 подобни случая в цялата страна, включително вербален, физически и онлайн тормоз, както и умишлено игнориране на хора с азиатски произход. Тенденцията е това да се случва предимно с жени, като те представляват над 60% от засегнатите.
Подобни заключения се наблюдават и от доклад на Центъра за изследване на омразата и екстремизма в Калифорнийския държавен университет Сан Бернардино, според който расистките инциденти срещу азиатци са нараснали със 150% по време на пандемията.
Именно тя създаде "перфектната буря" от условия за ръста на въпросното насилие - глобален вирус с произход от Китай, съчетан с прогресивно влошаващите се отношения между Вашингтон и Пекин по въпроси като човешки права, търговия и геополитическо съперничество в Източна Азия.
Към това спокойно може да се прибави и реториката на бившия президент Доналд Тръмп, който непрекъснато асоциираше вируса с Китай, определяйки го като "китайския вирус", а самият термин се установи сред неговите поддръжници. Като цяло свързването на COVID-19 с конкретен регион или етническа група бе само част от цялостното поведение на Тръмп, което подхрани разделението в американското общество и подбуди към насилие срещу собствените си граждани.
Доскорошният президент обаче вече го няма, а в Белия дом има нова администрация. Тя ще трябва да се справя с проблема и да отговори адекватно на китайското предизвикателството без това да засегне негативно американците с азиатски произход.
В крайна сметка остава въпроса дали задълбочаване на китайско-американския конфликт ще се отрази на азиатците по начина, по който 11 септември 2001 г. се отрази на мюсюлманската общност в САЩ.
Тогава в годините непосредствено след атентата расизмът срещу американските мюсюлмани достига до нива, които принуждават правителството да взема специални мерки, а президентът Джордж Буш непрекъснато настояваше, че Войната срещу терора не е война срещу мюсюлманите и религията им.
В подобен дух трябва да действа и Джо Байдън. Той трудно ще промени конфронтационния курс с Китай, който проличава и в действията на неговата администрация. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отправи обвинения към Китай, че използва агресия, за да руши автономията на Хонконг и подкопава демокрацията в Тайван.
За да избегне обаче подхранването на расистките настроения у дома, Байдън може да концентрира усилия върху убеждаването на американците, че техните азиатски съграждани не трябва да бъдат свързвани с практиките и политиките на китайското правителство.
Разбира се, това трябва да бъде част от една по-дългосрочна стратегия с цел не просто намаляване на расизма срещу американците от азиатски произход, често пъти считани за чужденци в собствената си страна.
Решаването на проблема с тях минава единствено през намирането на път към национално помирение между двата лагера на гражданско противопоставяне в американското общество.
