Понеделник отбеляза последния ден от мащабните 3-дневни военни учения на Китай в непосредствена близост до остров Тайван.
В тях участваха поне 12 бойни кораба, както и над 90 изтребителя, разузнавателни самолети и тежки бомбардировачи, включително стратегически.
Тренировките са включвали въздушни удари, както и симулация на блокада на Тайван, а голяма част от участвалите самолети са пресичали така наречената "средна линия" в Тайванския проток, която се счита от международната общност за граница между двете страни.
От своя страна японското министерство на отбраната обяви, че е засякло китайският самолетоносач "Шандун" да провежда учения източно от Тайван и недалеч от японските острови Окинава. Между петък и неделя изтребители и хеликоптери са излитали и кацали на "Шандун" повече от 120 пъти, като неговата бойна група се е доближила на 230 км от японския остров Мияко.
Информациите сочат, че за първи път китайският флот е симулирал въздушни удари срещу Тайван от самолетоносач.
Въпреки че Пекин обяви край на ученията в понеделник вечерта, повече от ден по-късно в района продължават застрашително да патрулират 9 кораба и 26 самолета.
Действията на Китай в случая съвсем не са случайни и представляват ясно послание към Тайпе.
Here is a basic map summarizing #China's combat readiness patrols & "Joint Sword" exercises around #Taiwan through 08-10 April 2023 pic.twitter.com/cXVb8b2NYk
— Damien Symon (@detresfa_) April 11, 2023
Пекин смята Тайван за своя територия и комунистическият режим там никога не е отхвърлял използването на сила, за да постави острова под свой контрол. От няколко години насам китайски военни самолети редовно навлизат във въздушното пространство на острова в упражнение, което може да се каже, че се е превърнало в рутина.
Подобни мащабни демонстрации на сила обаче са доста по-редки. Последната е от миналото лято и съвпадна с първото официално посещение на високопоставен американски политик на острова от 25 години.
Тогава Китай изстреля балистични ракети, приземили в непосредствена близост до Тайван и Япония, на фона на официалната визита на бившия председател на американската Камара на представителите Нанси Пелоси, която пристига в Тайпе, за да демонстрира "непоколебим ангажимент за подкрепа на жизнената демокрация на Тайван."
Сегашните учения също са отговор на подобно посещение. Този път обаче в обратна посока, тъй като тайванският държавен глава Цай Инуън отиде до САЩ, за да се срещне с текущия председател на Долната камара Кевин Маккарти.
Цай така и не се видя с никой от администрацията на президента Джо Байдън, но пък получи голямо медийно отразяване.
В сравнение с нейната визита една друга остана почти незабелязана.
Паралелно с посещението на тайванския президент в САЩ (и военните учения) в Китай пристигна предшественикът на Цай - Ма Индзиу.
Припокриващата се времева рамка и симетрията на двете посещения е забележима, имайки предвид, че Цай е лидер на исторически клонящата към независимост Демократична прогресивна партия (ДПП), а Ма е бивш президент от исторически клонящата към обединение с Китай партия Гоминдан.
Всъщност посещението на Ма е първо по рода си, тъй като той е първият бивш или настоящ лидер на Тайван, който стъпва в Китай от края на гражданската война през 1949 г.
На хоризонта се задават президентски избори в Тайван, а двете визити са показателни за това каква позиция заемат основните политически противници в страната и евентуално какъв курс ще бъде поет в бъдеще.
Ма и останалите лидери в Гоминдан се опират на наратива, че ДПП тласкат Тайван към военен конфликт с Китай заради твърде близките отношения със САЩ и особено силното сътрудничество в областта на отбраната. От своя страна Цай обвинява своите политически противници, че искат да превърнат страната в марионетка на Пекин.
За Китай действително на дневен ред стои възможността за мирно обединение с Тайван в следващите десетилетия. Не са малко тези, които посочват 2049 г. като подходяща дата, защото тогава се пада 100-годишнина от края на гражданската война.
За подобно нещо със сигурност би спомогнала една изборна победа на Гоминдан и президент от партията, който да търси баланс в отношенията, така както в момента прави председателят ѝ Ерик Чу, според когото страната му може да бъде едновременно "проамерикански настроена, в приятелски отношения с Япония и в мир с Китай".
Подобни твърдения изглеждат наивни на фона на глобалното противопоставяне между Пекин и Вашингтон и фактът, че Тайван се явява едно от ключовите полета на сблъсък на интереси между двете свръхсили.
Затова и на дневен ред стои и военната опция, а в Пекин не се притесняват да заплашват с нея.
