Почти десетилетие мина, откакто американски президент за последно направи официално посещение в Китай.
По време на първия си мандат през 2017 г. Доналд Тръмп пътува до Пекин за разговор със Си Дзинпин, а сега двамата отново ще се срещнат.
"Президентът Си ще ме прегърне силно, когато пристигна там след няколко седмици. Заедно работим разумно и много добре! Това не е ли по-добре от караниците?", написа президентът от профила в си в Truth Social, когато обяви срещата в средата на април.
Сега вече е ясно, че двамата ще се видят в периода 13-15 май и очакванията са, че заедно с Тръмп ще пътуват и представители на големи американски компании като Boeing, Citigroup и Qualcomm.
Очакванията са основните теми да бъдат свързани с политика и бизнес в опит да се надгради крехкото примирие в разразилата се търговска война между двете държави през последните няколко години.
Една сериозна крачка към разведряване на отношенията бе през октомври 2025 г., когато двамата се видяха в Южна Корея и направиха договорка за намаляване на серията търговски мита срещу вноса на китайски стоки в САЩ. В замяна Пекин осигури достъп до своите редкоземни елементи и метали.
На този фон какво може да очакваме от срещата между лидерите на двете най-сериозни сили в глобален план?
Акцентът почти сигурно ще бъде поставен върху продължаване на търговското примирие и удържане на натрупаното през 2025 г. напрежение. Няма как да се случи рязък исторически пробив между две държави, чиито отношения вървят в конфротационна спирала от над десетилетие.
Това, което може да се случи, са сделки за стотици самолети на Boeing, доставки на американски селскостопански продукти, наред със споразумения в енергийния сектор и по отношение стабилността на доставките на редкоземни елементи.
Китайската фармацевтична индустрия и по-специално нейният клон, който произвежда прекурсори, използвани за производство на смъртоносен фентанил, също е важна тема за администрацията във Вашингтон.
За Китай една от основните бизнес цели ще бъде защитата на местните компании от засилените регулаторни и инвестиционни ограничения от страна на САЩ, включително в областта на технологиите за изкуствен интелект.
Очаква се достъпът до американския пазар за китайските автомобилни производители също да бъде тема на обсъждане по време на срещата. Това включва и BYD, която по-рано тази година стана най-големият производител на електромобили в света.
Тук някъде се появява и американската концепция за създаване на съвместен "Съвет по търговията". Идеята е да се определят американски стоки на стойност около 30 милиарда долара, които Китай да внася, като това се компенсира с внос на китайски продукти в САЩ на същата стойност.
Обичайно темата за Тайван също ще бъде актуална. По време на телефонен разговор между Тръмп и Си през февруари китайският лидер подчерта, че островната държава е "най-важният проблем в китайско-американските отношения" и призова САЩ да "подходят с предпазливост към оръжейните сделки".
Малко след това от Вашингтон обявиха, че ще отложат някои от оръжейните си доставки за Тайван.
Към това се добавя и разговор за ядрените оръжия. Китай има амбициите в следващото десетилетие да увеличи ядрения си арсенал до 1500 бойни глави, което е най-бързият темп от края на Студената война насам. Това се случва на фона на изтеклия през февруари договор New START - последното останало споразумение между САЩ и Русия за ограничаване на ядрените оръжия.
Към момента няма съществуваща рамка за регулиране и контрол на новата реалност в развиването на ядрени технологии.
Не на последно място остава Иран, който е най-големият доставчик на петрол за китайската икономика.
Докато голяма част от света е напът да изпадне в енергийна криза, добрата диверсификация на енергийните си източници позволи на Пекин да не усети с особена тежест блокирането на Ормузкия проток и загубата на достъп до петрол. Си Дзинпин остави съюзниците си от Иран да се справят самостоятелно, като предпочете да наблюдава как САЩ се забъркат в поредния конфликт в Близкия изток.
Все пак дългосрочна нестабилност в този регион определено няма да бъде в интерес на икономическите интереси на Китай, енергийната сигурност на страната и устойчивостта на нейните глобални търговски вериги за доставка.
Пекин и Вашингтон имат интерес да се стигне до край на конфликта, но двете страни също така имат големи различия във възгледите си по отношение на режима в Техеран. Светът със сигурност ще наблюдава как и дали ще успеят да преодолеят това.
В крайна сметка срещата между Тръмп и Си едва ли ще доведе до исторически пробив в отношенията между САЩ и Китай. По-скоро ще бъде опит да се удържи натрупаното напрежение и да се поставят някакви правила в съперничеството между двете най-големи световни сили.
