Когато американската армия иска да удари някой наистина лошо, обикновено се обръща към изпитания в безброй конфликти B-52 Stratofortress.
Това не е обикновен самолет. Първите му бойни мисии са още от средата на 60-те и войната във Виетнам, а оттогава досега тежкият стратегически бомбардировач е участвал във всеки голям военен конфликт на САЩ.
И изглежда, че никой няма намерение да го пенсионира скоро.
Историята на легендарния самолет започва още с края на Втората световна война, когато командването на ВВС решава, че има нужда от тежък бомбардировач с достатъчно голям обхват и способности да изпълнява стратегически, задачи без да бъде зависим от междинни бази, контролирани от други държави.
Идеята на такъв тип бойни самолети е именно да имат "стратегическо" въздействие върху възможностите на противника да води война. Тоест целите им обикновено са свързани с критично важна транспортна, индустриална, енергийна, военна или друга инфраструктура.
По време на Студената война се добавя и възможността за нанасяне на ядрени удари по въздух.
В крайна сметка американското правителство възлага на Boeing да конструира нов модел стратегически бомбардировач, който влиза окончателно на въоръжение в няколко различни варианта в началото на 50-те.
Участва активно в бомбардировки над Виетнам, както и в редица мисии и програми за ядрено възпиране срещу СССР. Една от тях е Chrome Dome. При нея B-52 с термоядрени оръжия изпълняват непрекъснати бойни дежурства над Арктика, Северна Канада и Аляска в пълна готовност да нанесат удар срещу Съветския съюз.
През годините Stratofortress преминава през множество модификации и до началото на войната в Залива през 1991 г. вече разполага с турбореактивни двигатели и съвременни системи за насочване и комуникация.
От средата на 90-те единственият останал на въоръжение вариант е B-52H. Той има мисии във войните в Югославия, Афганистан, Ирак, а от 2014 г. насам е изпълнил повече от 1800 бойни полета срещу терористичната групировка "Ислямска държава".
Какво го прави толкова специален, че да е несменяем титуляр в американските военновъздушни сили вече шест десетилетия?
Освен него, стратегическата американска авиация включва още два модела, които са далеч по-съвременни. Това са сврхзвуковия B-1B Lancer и още по-модерния стелт бомбардировач B-2 Spirit.
Общият брой на стратегическия флот по официални данни наброява 140 самолета, като от тях 76 са Stratofortress.
За разлика от другите два модела той е по-груб, по-лесен за поддръжка, по-голям, с повече капацитет да бъде натоварен с оръжия и преди всичко - по-евтин. Един B-52 струва под 20 милиона долара (88 000 долара за летателен час), докато Lancer е над 300 (173 000 долара за летателен час). От своя страна стойността на Spirit се оценява в милиарди (150 000 долара за летателен час).
Неслучайно един от прякорите, с които Stratofortress e популярен, е BUFF - Big Ugly Fat Fucker.
Максималната му скорост е 0,86 Max или 1050 км/ч при впечатляващ обхват от 14 000 километра, който може да бъде удължен още чрез презареждане във въздуха. Казано иначе, самолетът е способен да изпълнява патрули в продължение на дни, без да му се налага да каца изобщо.
Огневата му мощ също е впечатляваща. Може да бъде натоварен с почти 32 тона различни видове оръжия в бомбен отсек и по крилата си.
Това включва управляеми бомби с прецизно насочване, тежки противобункерни муниции и морски мини. B-52H може да носи и до 28 крилати ракети, което прави самолета способен да изпълнява ролята на бойна система на нанасяне на удари от над 1500 километра разстояние.
Разбира се, той е ключов компонент от американската ядрена триада. Общо 46 от всички действащи Stratofortress разполагат със системи за изстрелване на крилати ракети с до 150-килотонови термоядрени бойни глави.
В момента има две действащи програми за модернизация, които ще позволят на B-52 да остане на въоръжение поне до 2050 г.
Това е самолет, който през десетилетията е изградил своята репутация. Дори самото му прехвърляне от един район в друг обикновено се счита като сериозно предупреждение и дори заплаха.
За последно B-52 бяха използвани за патрули в Карибско море, малко преди операцията за отвличане и арест на венецуелския президент Николас Мадуро.
Сега част от тези бомбардировачи се прехвърлят от САЩ към Европа, както и към военновъздушната база на остров Диего Гарсия в Индийския океан.
А това много вероятно значи, че скоро може да се включи в операциите срещу Иран.
