Русия и Иран от дълго време имат отлични отношения. Или поне така изглежда.
От началото на американско-израелската военна кампания срещу Иран определено не се вижда, че Москва оказва помощта, която би се очаквала от някой, с когото има подписано Всеобхватно стратегическо партньорство в икономиката, финансите, търговията, отбраната и още един куп други области.
Общото наблюдение е, че Русия се дистанцира от пряката помощ и се ограничава само до дипломатическа подкрепа.
Часове след началото на войната на 28 февруари постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя определи съвместните удари на САЩ и Израел като "непровокиран акт на въоръжена агресия срещу суверенна и независима държава-членка на ООН".
Президентът Путин също осъди атаките срещу своя съюзник и призова за "незабавно прекратяване на бойните действия и намиране на дипломатическо решение", като също така се предложи и за посредник.
Може би на пръв поглед изглежда малко, но реалността всъщност е, че повече не е нужно, а Кремъл дори успява да извлича ползи за себе си от целия конфликт.
На първо място има голяма вероятност да помага повече на Иран.
Непотвърдени и изцяло неофициални информации сочат, че Русия предоставя разузнавателни данни от сателити и електронно разузнаване относно разположение и активност на американските сили в региона.
Това потенциално помага на Иран да планира своите атаки и да прави оценки върху ефективността на вече нанесени удари. Няма как да знаем дали наистина руснаците го правят, но изглежда съвсем логично.
Преди всичко е напълно безопасна компромисна опция. Не искат да изглежда сякаш напълно са игнорирали ситуацията, в която е попаднал един от стратегическите им партньори, докато от друга страна не се налага да помагат с оръжейни доставки и не се замесват повече, имайки предвид своята собствена пределна ангажираност с войната в Украйна.
Предоставянето на разузнавателна информация е полезно за Иран, но не е нещо, което би провокирало сериозна реакция на САЩ. Поне за момента от Вашингтон не дават сигнали да са разтревожени.
Точно тук идва един от бонусите за Москва - Западът се ангажира с мащабен военен конфликт в Близкия изток, което отклонява ресурси и внимание от подкрепата за Украйна.
Иран нанася постоянни въздушни удари по страните в Персийския залив, Израел и дори на два пъти Турция. Това води до изразходване на скъпи ПВО ресурси, които трябва да бъдат възстановени. А всяка една подобна ракета означава потенциално една по-малко дадена на Украйна за защита на нейната територия от руски въздушни удари.
🔴🛢🇧🇭 Bapco Energies, държавната петролна компания на Бахрейн, обяви форсмажор за своите доставки, след като Иран атакува единствената нефтопреработвателна рафинерия в страната.
— DRM Journal (@remilitari) March 9, 2026
В краткосрочен план икономическата нестабилност и разклащането на световния пазар на горивата пак действа в полза на Русия.
Около една пета от световните доставки на петрол обикновено се превозват през Ормузкия проток, но заради конфликта между Израел, САЩ и Иран трафикът от там е почти спрян. Иран също така целенасочено нанася удари по енергийна инфраструктура в региона, което от своя страна временно забавя или напълно спира добива в редица места.
От началото на войната досега QatarEnergy спря производството и износ на втечнен газ. Същото направиха и националните петролни компании на Бахрейн и Кувейт. В Ирак, Саудитска Арабия и ОАЕ също се наблюдава спад в производството.
Заради кризата към 9 март световните цени на петрола от сорта "Брент" надминаха 100 долара за барел, въпреки че впоследствие отново спаднаха малко.
Всичко това е зле за страните вносители, но пък е напълно в полза на Русия в качеството ѝ на износител. Пряко следствие от военните действия в Близкия изток е, че Вашингтон предостави на Индия 30-дневно разрешение за закупуване на доскоро санкциониран руски петрол.
Москва не само, че ще продава на високи цени, но също така поне временно ще го прави свободно с един от най-големите консуматори в световен мащаб. Вероятно други държави също ще получат подобни облекчения от санкции върху търговията с руски петрол.
Съвсем не е малко и ще позволи на Русия поне за известен период от време значително да увеличи приходите в бюджета, с който финансира войната си в Украйна.
Нещо друго в полза на Москва е разделението в Запада по отношение войната в Близкия изток. САЩ и Израел определено не срещат еднозначна подкрепа за кампанията си от страна на Европа, където ескалацията действа като катализатор за политическо напрежение и икономически проблеми.
Всяко подобно разделение действа в полза на Русия, а всяко разногласие се превръща в повод за активиране на дезинформационни и пропагандни кампании и допълнително подклаждане на напрежение.
Така че за какво му е на Путин да се меси повече в конфликт, който дотук не му е донесъл особени негативи?
Още повече, че управлението в Техеран, макар и да понася тежки удари, засега се държи и определено не изглежда да поддава. Даже напротив - вероятно ще се втвърди дори повече.
Самото оцеляване на режима в тази война би представлявало победа за него над САЩ. Тогава вече и в Техеран, и в Москва ще бъдат доволни.
