Банани и маймуни

Бананите притежават странното свойство да превръщат човека в маймуна.

Днес хиляди хора в столицата и няколко други града буквално щяха да се избият в стремежа си да докопат сакралния плод с фалическа форма (как ли би коментирал Фройд това?) на промоция от 69 ст. при откриването на магазините „Лидъл". Ето докъде води капитализмът, оскотяхме духовно, коментираха някои.

При социализма обаче беше същото. Пуснат ли за Коледа банани, ставаха километрични опашки и разправиите бяха същите.

Като ще правим сравнения, нека припомним, че и цената беше същата. По соц време бананите пак бяха 2-3 лв. - което беше безумен лукс, предвид ниските цени на останалите стоки и заплатите от по 100-200 лв. Но хората ги купуваха, ще ме контрират защитниците на Тодор Живковото време.

О, да - защото ги имаше веднъж годишно и защото по принцип имаше толкова малко неща за купуване, че просто нямаше какво да си правиш парите, колкото и да бяха малко. Чакай 20 години за Москвич, чакай за панелка 30 години, както припомня наш читател в един от коментарите днес. Чакай за цветен телевизор, за тоалетна хартия, за кренвирши... за всичко, защото всичко беше дефицит.

А, дефицит - каква интересна дума. Младите сигурно я свързват с някакъв финансов дефицит, бюджет, такива работи...

Не, дефицит по соц време значеше липса, нямане. Влизаш в един магазин - какъвто и да е - и искаш да си купиш това, което продават там. Е, да, ама го няма. Продават го, но го няма. Е това е дефицит. Е това беше и социализмът - в буквален и преносен смисъл. Нещо дето уж го има, но всъщност го няма. Примерно - банани. Или свобода.

И кое му е по-хубавото на капитализма, ще се заядат тодорживковолюбителите. И сега извън „Лидъл" бананите са 2-3 лева (и там ще станат пак толкова, като свърши промоцията), и сега са лукс за огромната част от хората.

Така е. Но сега ги има не веднъж годишно за Коледа, а винаги, по всяко време, навсякъде. И заплатите не са по 100-200 лв., а поне 5 пъти повече. (Освен това при социализма нямаше банани по 69 ст., макар и на промоция, а сега има. И това не е резултат от факта, че благодарение на глобалното затопляне наоколо са цъфнали бананови горички, а е пряк резултат от най-елементарна конкуренция, тоест - от чист капитализъм).

Ако одма не ви се набиват в очите тези две дребни разлики отпреди скобите в горния абзац, няма да споря с вас - прав ви път, Северна Корея и великата идея чучхе ви очакват.

И като казах дребни разлики, нямах предвид  дребни в кавички. Това наистина са дребни разлики.

Огромната разлика между тогава и сега не е в бананите, а в свободата.

По времето на бай ви Тошо изказването на каквото и да е мнение, различно от официалното, щеше да ви вкара в затвора. Ако трябва да съм точен, изобщо изказването на мнение. И ако трябва да съм съвсем пък точен - изказването изобщо, на каквото и да е!

С други думи, както аз, така и вие, дето днес недоволствате (от капитализма, Бойко, правителството, от ниските пенсии, от всичко...) нямаше да може да недоволствате. Не казвам, че всички щяхме да сме в затвора, но най-вероятно щяхме да сме в сакралния като бананите за властта Кремиковци и да научаваме от собствен опит „как се каляваше стоманата" (ако не знаете какво е това последното, по-добре и да не знаете).

Ако мислите, че преувеличавам, пробвайте да се възползвате от свободата на словото в Куба или Китай. Или от каквато и да е свобода.

Та бананите са в състояние да направят хората на маймуни. Същото свойство има и ограничената гледна точка.

А това, което може да направи даже и маймуната човек, е само свободата.