Днес ще правя това, което обичам най-много: нищо. Смятам да обикалям от кафе на кафе и да разсъждавам за хубавите неща в живота - екстремна архитектура, интелигентни жени и хубав, лек дизайн. Или беше наопаки?
Освен това имам компания за деня - един вид „one day stand", ако щете. Виждали сме се само на снимки, които много ме впечатлиха, и сега, преди срещата, вече усещам „пеперуди" в стомаха.
Срещата ми е с R nineT SCRAMBLER - най-новия мотоциклет на BMW с дух на индивидуализъм и ДНК на Café Racer.
Любовта от пръв поглед не е просто мит. Случвало ми се е преди, случи се и сега.
Докато вземам ключовете и слушам описанието за характеристиките на мотора, конските сили, нютон-метрите, променената геометрия, и т.н., очите ме не могат да се отлепят от SCRAMBLER-а.
Първото оптическо впечатление е не по-малко от възхитително: Този мотор просто е super cool! Дизайнът му е сведен до абсолютния минимум. Високо вдигнати двойни гърнета от Akrаpovic, малка кафява кожена седалка, аналогов тахометър. Повече на един мъж не му е нужно.
Смарт-часовник: Samsung Gear Fit 2
Първо натискане на стартера: Много характерен гърлен звук, пукащ и леко агресивен, но без да дразни. Нещо средно между Джими Хендрикс и ранните Led Zeppelin.
Първо ускорение по бул. „Вапцаров": „Боже, това нещо върви истински добре!"
Ами, да. Два цилиндъра боксер, 1200 кубика, 110 конски сили, нютон-метри без край. Благодарение на високото кормило и ниските степенки, на мотора се седи много по-удобно от очаквано. Не знам как са го постигнали инженерите на BMW, но 220-те килограма на SCRAMBLER-а не се усещат ни най-малко.
От самото начало се чувствам така, сякаш карам този мотор от години.
Запътвам се към първата цел за деня - кафене на улица „Шипка" в центъра на София. По пътя един „Харли" се лепва за мене. Повече от любопитство, отколкото от спортни амбиции.
Паркирам мотора при терасата на заведението и привличаме нужното внимание. От съседните маси хората непрекъснато се обръщат към нас и шушукат. След малко се появява келнерът и след кратко колебание дали да не ни изгони, се лепва с широка усмивка за SCRAMBLER-а. Оказва се, че е имал много мотори, и то все BMW, но такъв досега не е виждал.
Иска ли да се качи да го пробва? Не, отговаря той, защото се страхува, че няма да пожелае да слезе от него.
Искаме ли да поръчаме нещо? Кафе, което да пасва на мотора.
Носи ни малко късо еспресо, без нищо излишно.
Докато отпивам от кафето, се опитвам да разбера какво прави SCRAMBLER толкова особен. Дизайнът е вдъхновен от мотоциклетите от 50-те и 60-те години, без обаче да изглежда плосък и старомоден.
Предното колело е по-голямо, задното - една идея по-тънко. Всичко е изработено с голяма любов към детайла - фината рамка, олекотената задница, спиците на джантите, почти изчезващите мигачи, въздуховодите - всичко.
Второто заведение, което ще посетя, се намира на „Графа". По пътя натам попадам в задръстените малки централни софийски улички.
И тук SCRAMBLER-ът показва изненадващия си характер. Въпреки размера си проявява учудваща гъвкавост и с лекота си прокарва път покрай чакащите колони на светофара.
Получавам един дискретен LIKE от съседния автомобил. Няма да е последният.
Тук поръчката е същата - кафе, пасващо на мотора. Отново получаваме „малко и силно, чисто нали"?
Минават много влюбени двойки, които се радват на един от последните слънчеви дни, и масово мъжете се спират и се зазяпват по мотора. "Извинявай, мила".
Не мога да спра да се усмихвам, защото днес той е мой (Нали знаете по какво се различава щастливият от нещастния рокер? По мухите между зъбите)...
Wireless слушалки: Samsung Gear IconX; смартфон: Samsung Galaxy S7 Edge
Следващата дестинация на днешния café to café race не е точно определена. Смятам да потърся нещо по пътя към Самоков. Но в момента, в който подминахме Кокаляне, R nineT SCRAMBLER показа истинския си характер и забравих за всичко друго.
BMW-то ляга в завоите с лекота, а ускорението на изхода заглушава възторга в каската ми с едно много решително crescendo. Дали ми липсва оборотомерът? Не, по-скоро имам нужда от уред за мерене на ентусиазма.
SCRAMBLER-ът дърпа от всяка ситуация и спира феноменално преди завои. Обича да му даваш газ, но не по нервен начин. Само когато върнеш рязко газта и смениш на по-ниска предавка, усещаш бесмилостното спирачно действие на големия боксер - събужда те мигновенно, и то след n на брой къси кафета.
От определена скорост нагоре вятърът брули сериозно. Бих ли сложил стъкло на BMW? Абсурд - SCRAMBLER е твърде cool за нещо подобно. Може да се кара и малко по-бавно.
Чувствам се като Стийв Маккуийн в "Голямото бягство", но денят ми минава твърде бързо. Решавам да намеря някой изоставен прашен път, за да изпуша една цигара "като за последно" и да се сбогувам от SCRAMBLER-а.
R nineT SCRAMBLER e прям, необуздан и с темперамент. Това е усещането да караш мотоциклет извън всякакви рамки, който пасва на характера ви напълно точно.
Оставам със спомена за едно изключително преживяване. И с мухите между зъбите.
