Парадът е най-ефектният начин да се похвалиш. С военна мощ, с шампионска титла, дори със сексуална ориентация или с ненавистта към свинския джолан. Макар и за ден, улицата се превръща в лъскав гигантски подиум.
За определени личности парадирането дори не е свързано с конкретен повод - то е константно състояние на себелюбивия им дух.
От парад до парад обаче разликата е голяма. Актуалният - този за Деня на Храбростта и празника на Българската армия, бе презентиран като най-мащабният от 2009 г.
Предадено на езика на цифрите, това означава следното - 35 верижни и колесни машини на сухопътните войски, 9 самолета и 4 хеликоптера от състава на военновъздушните и военноморските сили, както и 1320 военнослужещи.
Без никакво забавяне в пространството изникнаха задължителните носталгични текстове с препратки към славното минало. За войската на Народната република, която можела да премаже Балканите и половин Европа. Ех, какви паради имаше навремето, а сега...
Нека за миг си представим, че и спортът ни излезе на парад. Какво има да ни покаже той и дали въобще ще аплодираме?
За начало трябва да признаем, че масово разпознаваемите лица не са никак много. А онези, които са достатъчно популярни, ще отнесат и доста освирквания.
Например големите шампиони Димитър Бербатов и Матей Казийски - те се отказаха от националния отбор. Някои разбраха или поне приеха мотивите им, но повечето предпочитат просто да ги мразят. Родоотстъпници, предатели, това-онова.
Кубрат Пулев и Григор Димитров се държат в елита на своите спортове и са известни в цял свят, макар че си имат и своите слаби моменти. В най-добрия случай и те ще разчитат на одобрение около 50%. Даже ще се чуват отделни подвиквания - защо не играеш за България, къде е Андреа, доведе ли Никол, наша ли е Маша...
По-назад ще маршируват надеждите ни за олимпиадата в Рио. Но ще ги познае ли тълпата? Габриела Петрова все пак се задържа в новините - първо стана спортист №1, после я хванаха с допинг, накрая я оправдаха. Борците, боксьорите, джудистите и така нататък ще преминат под общ знаменател.
Националният отбор по футбол най-добре да не минава. Този по баскетбол съществува ли още? Добре дошли са само волейболистите.
Оживление със сигурност ще предизвикат и златните момичета от ансамбъла по художествена гимнастика. Заради страхотните си успехи през последните години, разбира се. Същото важи и за Ивет Лалова, чиято класа е вечна като усмивката й.
Радослав Янков ще покаже Световната си купа в сноуборда и с това май основната програма ще приключи.
Но ако организаторите са достатъчно предвидливи, отзад ще следва огромна платформа със славните ветерани. Огромна, защото ще трябва да побере безброй титани и да издържи теглото на Любо Ганев. А ако всички те си донесат и медалите, ще стане наистина страшно.
Няма смисъл да ги изреждаме, знаем ги отлично. Ще пляскаме до посиняване, носталгични сълзи ще се стичат по бузите ни. Ех, какъв спорт имахме навремето, а сега...