Скандалът около положителната допинг проба на играча на Манчестър Сити Коло Туре отново повдигна въпроса за забранените вещества в спорта. На всички е ясно, че е трудно да бъде намерен професионален спортист, който изобщо не приема медикаменти.
Но с просто око е трудно да установиш какво ти дава лекарят на тима. От друга страна е глупаво да се мисли, че има вселенски заговор срещу бедните футболисти и те изобщо не могат да бъдат заподозрени за употреба на допинг.
Отчитайки влиянието на фармацевтиката и стремителното й развитие да обвиняваме само тези, които са уловени е неправилно. Все пак за разработката на различните видове допинг се харчат много повече пари, отколкото за създаването на методи за откриване на забранените вещества.
А и какво се разбира под забранен препарат? Например, алкохолът би трябвало да е забранен във футбола. Но никой не проверява за наличие на етанол в кръвта, преди мача не правят тестове на играчите...
Ситуацията с допинга определено е особена. Ако някой бъде заловен, виновен е по-скоро лекарят, отколкото играча. И то „виновен" за това, че не е намерил маскиращ препарат или лошо е подбрал дозата.
ФИФА всъщност защитава футболистите. Именно световната футболна федерация забрани агресивните действия на антидопинговата агенция по време на световното първенство по футбол в ЮАР. В резултат за целия Мондиал нямаше нито един скандал, а всички лекари бяха избрани от ФИФА. А и около повечето случаи не се шуми. Освен по някаква самоинициатива като тази на Англия, която е в лоши отношения с ФИФА от месеци.
Големият Роналдо, който преди няколко седмици се отказа от футбола честно призна, че в Милан е вземал хормонални препарати, които може да бъдат разглеждани като допинг. Или направо са си допинг. Никой обаче не обърна внимание. И нали не вярвате, че това е единичен случай?
В същото време е важно да се разбере, че футболът не е лека атлетика. Медикаментите не добавят футболен интелект. По-скоро те се използват за това играчите, в които са инвестирани милиони, да не бъдат изпратени преждевременно в пенсия. В най-добрия случай след неправилно използване на препарати футболистът е заплашен от отказване от спорта, а в най-лошия - сами разбирате какво се случва. За съжаление в последните години зачестиха смъртните случаи във футбола в резултат на „загадъчни обстоятелства".
Списъкът с играчите, които са били дисквалифицирани за употреба на допинг е доста дълъг. На вратата на този „отбор" е Рене Игита. Колумбиецът с богато криминално минало бе уличен в употреба на кокаин през 2004 г.
В защита са настоящият треньор на Аякс Франк де Бур, който като състезател на Барселона е наказан за нандролон, неговият сънародник Яп Стам също се забърка с опасния препарат. Фернандо Коуто и Рио Фърдинанд също трябваше да гледат отстрани заради употреба на допинг. Всъщност Рио бе наказан, защото не се яви на допинг тест, което се третира като положителен такъв.
Холандците в списъка продължават с Едгар Давидс, който употребяваше стероиди. Не е малък списъкът на играчи от Барселона. Дори настоящият треньор на каталунците Хосеп Гуардиола бе дисквалифициран за такъва. През 2009 г. обаче той спечели делото, което заведе и бе оправдан. Егор Титов изгоря за бромантан, Марадона също бе наказван с такива обвинения. Марко Бориело, Адриан Муту, Бернар Лама, Кристоф Дюгари, Мануеле Блази, Еби Смоларек...
Разбира се, всички без изключение успяха да докажат, че тези вещества са попаднали в организма им случайно. Дали им вярват или не е друг въпрос.
