Кралската фамилия в Бахрейн и босовете на Формула 1 нямаха друг избор освен да отменят Гран при на Бахрейн - първото състезание за 2011 в световния шампионат, което трябваше да се проведе на 13 март.
Протестите срещу властта в Манама вече са опръскани с кръв и щеше да е неприемливо Формула 1 да продължи да натиска за провеждането на състезанието, все едно нищо не се е случило.
А както знаете, срещу Формула 1 често се чуват обвинения, че световният шампионат си живее в собствен свят, който понякога няма особено силна връзка с реалността.
Бърни Екълстоун изчака решението да дойде от принцът шейх Ал-Калифа, тъй като не искаше да поеме риска да отмени състезание, което носи на спорта загуби в размер на 40 милиона лири в момента на анулирането му - основно от таксите, които плаща организаторът за провеждането му.
Решението е изгодно за всички във Формула 1, както и във ФИА, защото дойде от Бахрейн.
Но и пораженията върху Формула 1 ще са по-малки в сравнение със загубите за Бахрейн, тъй като държава инвестира огромни суми, за да влезе в календара на световния шампионат, а сега не е ясно дали ще успее да се върне. Въпреки че в Манама сега на дневен ред са съвсем други проблеми.
Но точно проблемите в Бахрейн повдигат много важни въпроси за разширяването на различните видове спорт към Близкия изток и други развиващи се държави.
Дори и политическите анализатори не могат да ви кажат къде ще са следващите трусове и кои режими ще пострадат най-тежко от протестите. В Тунис и Египет вече отгърнаха нова страница в развитието на страните си, докато в Бахрейн, Йемен и Либия властта затъва в кървава битка със собствения си народ.
Но със сигурност, много хора, които са залагали на развитието на различни видове спорт в региона, сега следят новините с известно безпокойство.
В последните десетина години страните от Близкия изток записаха сериозно настъпление в различните спортове - като се почне от европейския голф тур, чийто сезон приключва в Дубай, през големите тенис турнири в Дубай и Абу Даби и разбира се, победата на Катар в битката за домакинството на световното първенство по футбол през 2022 година.
Всички тези страни използват спорта не само, за да се рекламират като туристически дестинации, където икономиката се развива бурно, но и в същото време се опитват да получат признание на режимите, които ги управляват. Светът да признае властта, която управлява в момента.
Плюсовете за спорта са очевидни - парите, при това много, както и шансът да стъпиш на един нов и богат пазар.
Но къде е границата? Дали спортът трябва да страни от парливите теми за спазването на човешките права и вътрешната политика?
Пример с Олимпийските игри в Пекин през 2008 - МОК до последно твърдеше, че игрите ще отворят към света комунистическия режим в Китай. Може би е рано да се правят изводи за това, но като цяло, това, което очакваха старейшините в МОК просто не се случи.
Демокрацията в Китай така и не се събуди, въпреки очевидното развитие на икономиката.
Може би във Формула 1 ще стане същото и тимовете и пилотите ще се завърнат в Бахрейн за началото на сезон 2012, все едно нищо не е било.
Рано е да се каже, но решението от понеделник, с което беше отменена Гран при на Бахрейн показва, че желанието на спорта да навлезе в нови територии не може да игнорира рисковете, които крие истинският свят.
