Сезон 2024/2025 завърши повече от добре за Челси. Тимът завоюва трофеите от Лига на конференциите и Световното клубно първенство, и то по категоричен начин. Силни съперници като испанския Бетис и считания за супер фаворит през лятото в Америка ПСЖ бяха надиграни в двата финала, като това, гарнирано с доброто класиране във Висшата лига, повиши значително очакванията на "сините" фенове за новия сезон.
В началото на кампанията гледахме още от същото - съставът започна силно, играта му се харесваше от неутралните зрители, беше и ефективен. И точно, когато всички се прехласваха по добрата игра на лондончани, се появяваха нетипични грешни стъпки - загубата от Брайтън, който търси себе си през този сезон, както и тези от новаците Съндърланд и Лийдс.
След поражението от "черните котки" на "Стамфорд бридж" тимът записа някои много впечатляващи представяния - победи исторически съперник като Тотнъм навън, спечели изразително срещу силния отбор на Барселона в Шампионска лига и успя да вземе точка от лидера "Арсенал" от незавидна позиция, играейки над полувреме с човек по-малко.
В периода след тези двубои се открои една утвърдила се вече слабост на Челси през последните години - невъзможността да поддържат равномерно високо темпо през целия сезон.
В двубоя с Лийдс притежанието на топката достигаше до 80 процента в голям период от сблъсъка, но липсата на идея в последната третина, както и индивидуалната грешка на Тосин Адарабиойо при едното попадение на "белите" доказа разколебаването в отбора.
Често сме свидетели на амплитуди в представянето, редуват се много силни с откровено посредствени мачове. Най-логичното обяснение за това е множеството млади играчи, с които разполага Мареска.
Но дали само те са виновни за неуспехите?
Италианецът промени доста неща откакто пое тима. Философията му е ясна - голям контрол върху топката, острота по фланговете и акцент върху атакуващия футбол. Отборът играе красиво, но невинаги ефективно. Изглежда, че играчите все още се лутат в изискванията на мениджъра си, а все така голяма загадка си остава дали той ще се справи с основната си задача да интегрира новите състезатели към системата си на игра, както и към темпото на шампионата.
Клубът инвестира огромни средства в надежди като Естевао, Байно-Гитънс, Жоао Педро, Гарначо и Хато. Хора, които се очаква да бъдат под светлините на прожекторите още дълги години, млади и перспективни, но същевременно с това достатъчно класни и изградили донякъде имената си в досегашните си отбори. Класата е налице, но постоянството го няма - това несъмнено поставя акцент върху въпроса: Правилна ли е стратегията на американските собственици?
Погледнато в краткосрочен план - това е риск, но изглежда, че е и единственият правилен път за устойчиво дългосрочно развитие на клуба.
Челси продължава да търси своята идентичност, стабилност и ефективност. Тимът остава с добри шансове да продължи директно към елиминационната фаза в Шампионска лига, докато във Висшата лига изглежда най-резонната цел ще остане ново класиране в топ 4.
Ще реализира ли безспорния си потенциал младият тим на Мареска? Предстои да разберем.
