Спри, не си отивай...

Утвърждаване на бюджет, план за селекция, спортно-технически анализи, набелязване на стратегически цели - обикновено такива са темите, обсъждани от управителния съвет на даден футболен клуб в кратката пауза между два сезона.

Феновете на Левски обаче не научиха нищо конкретно след заседанието в четвъртък вечер. С изключение на това, че цените на билетите за новия сектор ще бъдат намалени в противовес на тези за градския транспорт.

Изглежда съществува някаква заблуда, че хората не пълнят трибуната, защото си стискат левчетата. Да не говорим, че нейното изплащане бе разчетено за срок от 7 години при досегашните цени. Явно ще се наложат известни преизчисления.

Всички наболели проблеми за миг избледняха покрай емоционалната реч на Иво Тонев. Акционерът заяви намерение да депозира оставка като председател на управата - малко е сложно, наистина. И само опитен юрист може да обясни дали подобен ход има някакви реални последствия.

Вероятно означава, че един от тримата основни собственици иска да повери на други хора управлението на инвестициите си.

Но ако оставим настрана това откровено лицемерие, останалото бе защитна реакция на един обиден човек. На началник, който не проумява защо не е чул дори две добри думи за своята работа. И който е способен да си обясни критиките единствено с активизирането на тъмни сили и техните конспирации.

Къде бяхме миналия март, къде сме сега - това бе акцентът в обяснителния му режим. Да, миналия март Левски бе във втората половина на класирането и под заплаха да не получи лиценз. С незначителната подробност, че и тогава председател на управителния съвет бе Иво Тонев.

Какво се промени оттогава? По отношение на резултатите - почти нищо. Тимът се класира за Европа, но в отсъствието на ЦСКА, Литекс и Локо София. Спечели едва половината от мачовете си в постното първенство, отпадна рано-рано за купата.

По отношение на управлението - Тодор Батков си тръгна и подари акциите на Тонев и още двама души, които изникнаха сякаш от нищото във футболното пространство. Левски получи лиценз и започна регулярно да погасява дълговете си. Рекламните пана се изпъстриха със спонсори. Секторът най-после бе отворен, макар и незавършен.

„Левски няма финансов проблем. В момента водим преговори с "Виваком", голяма част от тях ги водя аз и ще продължа да го правя. Публична тайна е, че една трета от рекламодателите са наши фирми - на мажоритарните собственици или на наши приятели. Ще подновим договорите, това не е проблем. Левски е осигурен с години напред", похвали се Тонев.

После се ядоса, че непрекъснато се говори за реки от пари - манипулация, която целяла (и успяла) да създаде смут. И приключи финансовата тема със съобщението, че Георги Иванов-Гонзо е поискал двама нови футболисти, за които собствениците щели да извадят пари от джоба си.

Добре, осигурен ли е Левски, след като не може сам да плаща за трансфери? Къде отиват всички постъпления от спонсорите? И защо при толкова самоотвержени собственици се теглят заеми - разкритие, направено от фенските организации, членуващи в управата?

Началникът все пак си остави вратичка за оставката - ще остане, ако усети подкрепата на феновете. Не уточни под каква форма - дали ще бъде свикан референдум или нещо подобно. Натрапва се усещането за ултиматум - мога и да си тръгна, но не забравяйте какво бе при Батков...

Тонев и Гонзо са готови с часове да разказват приказки за приноса и професионализма си. Само че "правя всичко по силите си" е крайно недостатъчно за Левски.

Най-много ги боли, когато чуват критики от други левскари. През последните седмици попаднаха под прицела на Наско Сираков, Станимир Стоилов, Илиан Стоянов. Най-удобното обяснение е, че всички те завиждат и злобеят.

Но то щеше да звучи достоверно, ако Левски тъкмо бе спечелил титлата. Ако предстоеше атака на групите на Шампионската лига и ако билетите за новия сектор се разграбваха седмици предварително.