За какво им е Славиша Стоянович в Левски?

В Левски стана една, дето не е за разправяне. Отбор нямат, лиценз за Европа към момента също нямат. На хартия поне треньор имат, ама и това не е сигурно.

Нека да видим какви ги свърши Славиша Стоянович в последния месец. Първо се оказа, че е водил преговори да поеме националния отбор на Латвия. Това, ако не незаконно, е най-малкото некоректно спрямо Левски.

После се разбра, че настоял пред шефовете да му прекратят договора още сега заради офертата от Рига. Но в крайна сметка останал, тъй като в противен случай трябва да се плати неустойка. Но нито той, нито латвийците имали пари за подобна операция.

„На този етап работя с мисълта, че договорът ми изтича през лятото", откровен бе сърбинът със словенски паспорт в първия тренировъчен ден за годината. После се ожали, че дал на шефовете списък с нови играчи, но нямало никакво раздвижване. И даде да се разбере, че ще стои до края на май, а след това си тръгва.

В неговите очи ситуацията на „Герена" е толкова безнадеждна, че му оставало само да отиде до черквата, да дръпне една молитва и да запали свещ. И да крои планове къде ще работи от юни нататък.

За какво всъщност им е Славиша Стоянович в такъв случай?

И без това сезонът вече изглежда безнадежно загубен, тъй като сините изостават драстично от Лудогорец и ЦСКА - София, а и вече отпаднаха от турнира за Купата на България.

Най-много да бият червените в някое от предстоящите три дербита, но от това не следва нищо съществено. Дали ще играят в Лига Европа или не, също не е толкова важно. Миналата година отпаднаха от Вадуц (Лихтенщайн), сега може да стане така и срещу Линкълн (Гибралтар), да речем...

Оставането на Стоянович при това положение няма как да не излезе огромна грешка. Сините са в такова положение, че спешно им трябва нов треньор с по-дългосрочен ангажимент.

Ама нямало кой, ама нямало пари?! По-лошо от това, така или иначе, не може да стане. Да пробват, например, с някой временен треньор. Имат такива, не е като да нямат. Един от най-хубавите мачове за сезона беше под ръководството на младия Тодор Симов при победата над Ботев с 1:0 в Пловдив, когато напусна Делио Роси и нямаше кой да води състава. Защо не пробват с него, или с някой като него? Няма какво да губят повече. Дали ще са трети или пети, все едно.

Днес всички левскари повтарят мантрата за Мъри Стоилов, но едва ли помнят какво беше неговото положение в началото.

Той дойде през 2004 г., когато чичко-паричкото Майкъл Чорни се оттегли от Левски и тропоса клуба на Тодор Батков. През първия му сезон сините претърпяха катастрофата с Беверен, завършиха втори след ЦСКА. И добре, че Левски поне спечели Купата на България. Иначе Мъри си заминаваше. През лятото на 2005 г. толкова нямаше пари за селекция, че се наложи Христо Йовов да бръкне дълбоко в собствения си джоб, за да се откупи от Литекс.

Но с наличните играчи Стоилов си подреди отбора. Научи го да играе хубаво, стигна четвъртфинал за Купата на УЕФА. Стана два пъти пръв в „А" група, игра и в групите на Шампионската лига. Това е така наречената „синя приказка", по която левскарите въздишат и до днес. Ясно е, че сега Мъри няма как да се върне в тази тежка ситуация, и да си зареже рахата в Казахстан. Но защо не потърсят някакъв подобен вариант, както стана тогава?

Вместо това на „Герена" още държат стегналия вече куфарите Стоянович.

Както и цялото скаутско и мениджърско звено, довлякло ред негодни чужденци в отбора. За какво са им хора, докарали куп излишни бразилци, вкарали клуба в борчове?

А междувременно си затриха и кадрите от школата. Националният вратар на юношите Димитър Шейтанов - талантливо и кадърно момче, си тръгна по-рано миналия месец. Капитанът на старшата възраст Николай Ковачев вече е в Славия, също отритнат от „Герена". Друг от младите Илия Димитров, вкарал 17 гола във Втора лига през миналия сезон с екипа на Локомотив (Сф) и донесъл победата в Пловдив в онзи мач при Тодор Симов, е забит на резервната скамейка без никакъв шанс. Извинявайте, но това са върхове на футболната глупост, които в Левски покоряват един след друг, всеки ден.

Да не отваряме дума за човека на директорския пост, за когото Наско Сираков каза, че е компетентен да говори само за телевизори и прахосмукачки, но не и за футбол. Там уж щяха да привличат Павел Колев, шеф в БФС. Щяха...

Футболният клуб Левски винаги е бил функция на първия си отбор.

През първата половина на 90-те години при Томас Лафчис парите също свършиха в един момент. Но отборът спечели три шампионски титли поред, продаде играчи в чужбина и оцеля. Същото стана и при Мъри и Наско - парите дойдоха с успехите в Европа. Няма как да стане иначе.

Затова днес на Левски преди всичко му трябва треньор, който да направи отбор без много харчове. Няма да му искат титла тази, че и следващата година. Но поне малко от малко на „Герена" да се върне футболът. А с молитвите, свещите и стегнатите куфари на Славиша Стоянович това няма как да се случи. Хората са казали - лозето не иска молитва, а иска мотика.

Новините

Най-четените