Няма съмнение кой е категорично най-прахосническият клуб в ерата на Висшата лига.
Тази титла принадлежи на Челси и макар че бившият собственик Роман Абрамович има безспорен принос за нея, настоящите босове от Clearlake Capital продължават делото му.
Откакто управляват клуба, Clearlake изсипаха около 1.15 милиарда паунда за трансферни суми.
И няма по-голямо доказателство за тоталния хаос в политиката им от случая с Рахийм Стърлинг.
Миналата седмица Стърлинг най-после разтрогна договора си с Челси - 20 месеца след като изигра последния си мач със синия екип.
Бившият национал на Англия ще опита да възроди своята кариера другаде, а на "Стамфорд Бридж" случаят му ще бъде запомнен като най-фрапиращото прахосване на пари за един-единствен играч.
Трансферът на крилото в Челси се случи през първото лято, след като Clearlake и Тод Боели поеха клуба и решиха, че трябва да осъществят някоя знакова сделка с именит футболист.
Стърлинг беше убеден да напусне Манчестър Сити заради седмична заплата от 300 хил. паунда в Лондон и перспективата да стане водеща звезда в един обновен отбор.
Скоро обаче собствениците смениха политиката и взеха да инвестират в млади играчи с дългосрочни договори, смятайки, че ще излязат на печалба от тях.
Случаи като този на Михайло Мудрик поставят под голямо съмнение тази стратегия, но така или иначе, Челси вече избягва да дава заплати като тази на Стърлинг.
Скоро след като пристигна, англичанинът стана жертва на вихрушката в клуба. Първоначално играеше под ръководството на Томас Тухел и при него отбеляза три гола в шест мача.
Но Тухел беше уволнен и следващият треньор Греъм Потър понякога го пускаше като халф-бек.
Бавният и тромав футбол на Потър беше напълно неподходящ за експлозивния стил на Рахийм и ситуацията се разви зле и за двамата.
Още през първия си сезон Стърлинг игра при още двама мениджъри.
После при Маурисио Почетино показа някои проблясъци, но когато Енцо Мареска пое Челси, крилото вече въобще не попадаше в плановете за бъдещето.
Стигна се до тоталното му отлъчване от състава и до период под наем в Арсенал, където изглеждаше малко или много приключил за големия футбол.
Рахийм Стърлинг напуска Челси само на 31 години с тотално срината репутация, а това няма как да не е тъжно за 4-кратен шампион на Англия, бивш №1 на сезона в класацията на Асоциацията на футболните журналисти и звезда на английския национален отбор, част от идеалния тим на Евро 2020.
Спадът във формата му е несъмнен, но Челси се отнесе зле с него в поне няколко аспекта.
Клубът беше толкова сигурен, че може да го продаде в Саудитска Арабия, че беше завършил документите по трансфера още преди да получи съгласие от играча.
Оказа се, че Стърлинг е останал удивен, че от него се очаква да се съгласи да замине, след като се е установил със семейството си в Лондон, а синът му се развива в школата на Арсенал.
В Челси си мислеха, че могат да го шантажират със заплахата да не помирише терен, ако не поеме към пустинята. Но получиха красноречив отговор, чийто смисъл беше: "Ще остана и няма да ме командвате".
Човек би си помислил, че оттук нататък нормалната реакция на клуба е поне да пробва да използва своя футболист, след като така и така ще плаща огромната му заплата.
Но Челси се отнася безмилостно в момента, в който прецени, че даден играч не е от първа необходимост.
Естествено, че отношението към Стърлинг нямаше да се промени при назначаването на Лиъм Росиниър, тъй като новият треньор е преди всичко верен на клубната политика.
Така Рахийм си тръгва, след като забогатя с около 54 млн. паунда от престоя си на "Стамфорд Бридж".
Това се равнява на около 650 хил. паунда за всеки изигран мач.
От май 2024 г. досега той прибираше заплатата си без да играе за Челси и някои може да го обвиняват за това, а други ще насочат упреците си към ръководството.
В крайна сметка шефовете са тези, които му връчиха бомбастичен договор и после осъзнаха, че той не им е необходим.
От контракта му оставаха още 18 месеца, през които лондончани щяха да му изплатят допълнителни 22 милиона.
Не е ясно при какви условия двете страни са се споразумели да прекратят взаимоотношенията си, но поне Стърлинг може да си избере следващия отбор като свободен агент и да опита да даде още нещо на футбола.
Докато собствениците на Челси все още тепърва имат да доказват, че клубната им политика може да донесе някакви големи успехи на терена.
