Едно от топ 5 първенствата в Европа (италианското) вече бе спряно, друго (испанското) е на път да го последва, опасенията са, че до две седмици същото ще се случи и с английското. Германците затварят стадион след стадион, а половината осминафинали в Шампионската лига се играят при гробна тишина. До началото на баражите за Евро 2020 остават две седмици и, както е тръгнало, едва ли дори на един от осемте мача ще има публика.
За броени дни футболът се превърна в спорт за призраци. А защо тогава продължава изобщо да се играе?
We care about the football (Ние се грижим за футбола), гордо се пъчи УЕФА с всеки свой банер. Откакто китайският вирус проникна в Европа обаче не забелязваме европейската футболна централа да се тревожи за друго, освен за приходите си. Галопиращата практика футболни мачове, при това не какви да е, да се играят без зрители, взе да става повсеместна, а в Нион мълчат като членове на комунистическата партия на КНДР. Не казват докога ще я караме така, нито дали им прави впечатление, че на никой не му е до футбол в този момент. Щели да изчакат, да видят, да преценяват, да се консултират... Е, какво има да чакат, всички градове в Европа да заприличат на Ухан ли, за да се усетят?
И тук съвсем не става дума дали масовата психоза заради коронавируса е оправдана, дали проблемът не се преекспонира или дали параноята не се подклажда изкуствено.
Това не е и не би трябвало да е проблем на УЕФА. Нейната единствена и пряка отговорност е да ръководи футболния процес на Стария континент и, както сама претендира - да се грижи за него. А футболът, както гласи любимото коментаторско клише, е за феновете. Без тях футбол няма.
Май обаче УЕФА не мисли точно така, или поне с поведението си не показва, че и пука за хората, заради които съществува великата игра. Десетки отбори, пълни с футболисти за милиони евро, пътуват из континента, опаковани като астронавти; хиляди фенове всекидневно губят суми с много нули заради провалени полети, резервации и мачове; огромен брой клубове страдат заради липсата на приходи от билети, продажби на артикули и организация на мачове.
И всичко това, придружено с колективна психоза за здравето и живота на стотиците хиляди, че и милиони европейци, които си изкарват хляба с футбол.
А кой печели ли?
Разбира се, УЕФА. Златната й кококша - телевизиите, продължава да снася. Тлъстите договори с операторите са основният извор на финансиране за апаратчиците в Нион и, няма какво да се лъжем - това е причината футбол изобщо да продължава да се играе. И ще продължава да се играе, неизвестно до кога.
Саркастично е, но както COVID-19 прочисти земната атмосфера заради рязко падналите вредни емисии в Китай, а вече и по други части на света, така вирусът изложи на показ вероломната алчност на хората, които уж се грижели за футбола в европейски и планетарен мащаб.
Трудно е да се предположи какво ли не би дала УЕФА сега да върне времето назад и да преразгледа абсурдното си решение да пръсне Евро 2020 из целия континент.
Вече обаче е прекалено късно - нито една страна няма ресурс, а и желание, да се нагърби да организира най-големия футболен форум за три месеца. Да, приходите щяха да са в пъти по-малко, но ако домакин бе една държава, шансовете първенството да се състои, щяха да са несравнимо по-големи. А към днешна дата само наивниците вярват, че европейското, разхвърляно из 12 различни държави от Кавказ до Дъблин и от Осло до Истанбул, изобщо ще се играе, поне през това лято.
Най-ироничното е, че основен конкурент на паневропейската кандидатура бе Турция - една от страните, която по официални данни най-слабо е засегната от коронавируса. Но УЕФА ще си сърба попарата и ще плати тежката цена на ненаситния ламтеж да трупа и трупа пари на гърба на футбола.
Ясно е, в някакъв момент, който за съжаление ще дойде по-скоро, отколкото някой е очаквал, Европа ще трябва да прибегне до китайския сценарий, за да парира пандемията.
Още по-ясно е, че колкото и да не й се иска, УЕФА ще трябва да спре всички надпревари под нейна егида. Но това вече трябваше да е факт - най-малкото заради крещящата липса на справедливост спрямо клубовете, футболистите, служителите и феновете от най-засегнатите държави. Как, по дяволите, Италия да продължи участието си на континенталната сцена, при положение, че е под пълна блокада?
Да вземем например изключително симпатичният тим на Аталанта - една от топ-сензациите на сезона. Дотук отборът се справя блестящо - тъй като все още е в ритъм. Но как ли ще изглежда след 2-3 седмици, когато дойде време за четвъртфиналите в Шампионската лига. Без мачове, без нормално тренировки, без конкуретна обстановка? Как точно тимът от Бергамо ще запази формата и въобще желанието за игра?
А какво да кажем за Ювентус и Наполи, които също продължават в турнира на богатите? Или за представителите на Ботуша в Лига Европа?
Испанският Хетафе вече отказа да гостува на Апенините за двубоя си с Интер, при това по съвсем обясними причини. Ще го последват и други отбори. Как ще се оправи този колосален хаос?
Много лесно - с тотална забрана да се играе футбол, докато обстановката не се нормализира. И докато не остане нито едно кътче в Европа, което не е способно да гарантира провеждането на мачове с публика и всичко останало.
Да, парите от телевизиите ще секнат, финансовите загуби за УЕФА ще са огромни, на някои хора ще им се развали рахата. Но колкото и да отлагат - ще се случи. Сега, след седмица или месец.
Защото футболът е просто игра, дори и в ръцете на УЕФА.
