Метлата измете всички, които обществото сочеше за виновници за пропадането на футбола ни - от президента на БФС, през целия Изпълком до националния селекционер. Лошите вече ги няма, удари часът на добрите. Но кои ли ще са те?
Ами как кои - футболните клубове и техните собственици. Нали те са хората, които имат интерес играта и бизнесът около топката да вървят напред. Досега не спираха да се оплакват, че статуквото им пречело, че се обслужвали определени интереси, че първенството било предрешено, че съдийството е корумпирано, че в националния отбор се викали парашутисти, че футболният съюз е прогнило свърталише на алкохолизирани манипулатори.
Е, сега удари техният час. Кликата на Михайлов си тръгва. Футболните клубове държат съдбата в ръцете си. Те са тези, които ще кажат как да продължи революцията. Вече няма никой отгоре, който да ги тъпче, мачка и тероризира. За разлика от последните няколко конгреса, този път няма как да кажат, че състезанието е с един кон. На никой няма да му се налага да се съобразява със статуквото, защото статукво вече няма. Ще има много алтернативи, всеки ще може да гласува по съвест и убеждение. И какво от това?
Няма да правим паралели с 1917 г. и последиците от онази революция, но ни се струва, че има сериозна вероятност един лош режим да бъде сменен с кошмарен такъв.
Всички се надяваме борбата за кокала в българския футбол да не стане кървава, но има доста опасения, че след време народът ще си спомня с умиление за управлението на Михайлов. Ако се окаже, че той е бил свален, само за да се настани друг на негово място, който да използва властта за лични цели, нищо чудно да видим и такъв сценарий.
Първият признак за това накъде ще духа вятърът в родния футбол би трябвало да са имената на кандидатите. Малка държава сме, всички знаем кой кой е и кой зад кого стои. Общо взето отсега е известно и кои ще са основните лобита, едва ли ще видим някаква изненада.
По-важното обаче ще е кой с каква платформа ще излезе. Вероятно ще ни гръмнат ушите от обяснения колко чисти са намеренията на всички, как ще се поеме по нов път, всичко при тях ще е точно, коректно и справедливо. И как те досега не са имали нищо общо с печалните практики, които ни докараха до това дередже.
Покрай общите клишета обаче има нещо, което недвусмислено ще покаже дали наистина някой от кандидатите наистина иска да измъкне българския футбол от блатото. И дали изобщо има настроение за сериозна промяна или всичко е просто гнусна, жалка и смешна борба за власт.
Както вече споменахме, футболните клубове са най-заинтересовани бизнесът да върви, да имаме успехи както на клубно, така и на национално ниво - и най-вече големите играчи сред тях. Всеки - Домусчиев, Ганчев, Божков и т.н. със сигурност ще излъчи свой кандидат или ще се завърти около нечия кандидатура. И е логично да се очаква, че именно от тези кръгове ще излезе крайният победител. А тук е разковничето - какви послания ще чуем от този фланг.
Единственото и най-важно нещо е в програмата да бъде заложено прехвърлянето на първенството в ръцете на професионалните клубове. С други думи - клубовете да започнат да се самоуправляват. Ако това се случи, значи воля за промяна наистина има. В обратния случай ще продължим да гледаме все същия изтъркан филм. Защо ли?
Основните удари досегашната власт понасяше именно по линия на вътрешното първенство - поради простия факт, че там се преплитат интересите на големите клубни играчи. На когото ситуацията му изнасяше, си трайкаше и подкрепяше; който губеше - веднага подскачаше и повеждаше бунтуве срещу футболната централа, съдийството и прочие.
А представете си, че у нас се приеме западния модел, в който и хлябът, и ножът е в клубовете.
Тогава те ще си решават на кой да продават телевизионните си права, на какви стадиони да се играе, да има ли ограничение за чужденци, да се дава ли път на млади футболисти, какви съдии да свирят и т.н. Би трябвало всички да са за този сценарий: в крайна сметка клубовете произвеждат футболния продукт, който достига до крайния потребител - феновете. И би трябвало клубовете да правят всичко възможно феновете да са доволни.
Има обаче поне два проблема.
Първият е, че ако нещата не потръгнат, в момента, в който някой го настъпят по мазола, вече няма да важи извинението с лошото БФС и кликата на Михайлов. Клубните босове ще трябва сами да поемат вината. Вече те ще са тези, които ще бъдат сочени с пръст. А, за да не се стига до там, ще трябват много работа и много пари. Въпросът е дали българските футболни „меценати" са готови да осигурят и едното, и другото. Съвсем скоро предстои да разберем.
Другият важен казус е балансирането на интересите. Ако теоритично приемем, че все пак водещите футболни играчи проявят желание да играят по пазарни правила и да развиват успешен продукт, трябва да установят строги и справедливи правила, които никой да не нарушава. Лошото е, че от досегашните практики на управление на всеки от тях, не оставаме с впечатление, че лесно се съобразяват с чуждото мнение. В момента, в който започнат да се повдигат въпроси от сорта: „Ама защо аз получавам толкова пари, колкото онзи, а моите мачове ги гледа цяла България", всичко ще замине в коша. И ще се върнем в изходна позиция, при която всеки ще дърпа чергата към себе си.
Прехвърлянето на първенството към Професионалната лига би трябвало да е естествен приоритет на следващия президент и по друга причина - БФС автоматично ще се разтовари от отговорността за целокупното състояние на футбола.
В Англия, Франция, Германия и Испания например местната футболна федерация отговаря само за аматьорския и детско-юношеския футбол плюс националните отбори. Никой не я обвинява за всеки тъч и всеки корнер в първенството. Нивото на футбола е такова, каквото клубовете си го направят. И така би трябвало да бъде.
Дали и у нас ще се случи? Ще разберем само след 3 месеца, когато ще започне новата футболна ера. Само да не се окаже, че сме гледали поредното бутафорно представление под надслов „Стани да седна".
