Винаги има нещо тъжно в това един мач да бъде решен не от футболистите на терена, а от съдийско решение. Колко по-голяма е тъгата, когато това решение е грешно и когато става въпрос за не какъв да е мач, а за финал на Световно първенство?
Отговора научихме още през първото полувреме на Франция-Хърватия, когато аржентинският рефер Нестор Питана моделира двубоя изцяло по вкуса на французите. Той първо побърза да отсъди фаул за очевидна симулация на Антоан Гризман при един от първите опити на "петлите" въобще да погледнат към противниковата врата.
От последвалото центриране Манджукич си вкара автогол и резултатът беше открит. Да не говорим, че Погба се намираше в положение на засада при центрирането и макар да не игра с топката, скочи и опита да играе за нея - съответно, ако не страничният съдия, то ВАР можеше да се намеси.
Хърватите изравниха, но после дойде тази така съмнителна дузпа за неволна игра с ръка на Иван Перишич, която позволи на Франция да се оттегли на почивката с гол преднина и впоследствие да приложи любимия си контраатакуващ стил.
В съвременния футбол съдийските решения при игра с ръка са толкова относителни, че преценката на рефера може да бъде всякаква.
В правилника се намират аргументи и за, и против отсъждането на дузпата срещу Хърватия, но понякога решението се свежда единствено до това: доколко съдията иска да се превърне в главен герой в един финал и доколко иска да остави тази роля на играчите.
За съжаление, решението на Нестор Питана означаваше, че това Световно първенство получава край, какъвто не заслужава. Не го заслужаваше и Хърватия, не го заслужаваха и французите, които в крайна сметка са заслужени световни шампиони и със сигурност биха предпочели да победят без нередовни голове, хвърлящи сянка върху огромното им постижение.
Широко се обсъжда ролята на ВАР в ситуацията и доколко технологията помага или пречи при толкова сложни решения, попадащи в "сивите" полета на правилника. Въведената на това първенство система обаче не е толкова важна в случая, макар че се сбъдна неприятен за ФИФА сценарий ВАР да реши финала с грешно решение. Всички знаем, че проблемът е другаде.
Някои противници на ВАР се тревожеха, че с въвеждането й ще се загуби прословутият "човешки фактор" в съдийството. Поне те могат да са спокойни.
Човешкият фактор продължава да тегне над футбола и все още съсипва мачове.
Човешкият фактор гарантира също, че големите съдийски решения никога няма да бъдат в полза на малките нации. Знаем го и ние, българите, помнещи Жоел Киню от 94-а.
Както се убедихме на Мондиал 2018, до един момент е симпатично фаворитите да отпадат и да има сензации - поддържа се интересът към футбола и се предоставят на аутсайдерите техните малки радости. В решителните моменти обаче няма място за романтика.
Предишният път, когато толкова малка страна като Хърватия стига финал на Световно първенство е през 1950-а. Става въпрос за онзи отбор на Уругвай, имал наглостта да победи бразилците във финала на домашното им първенство пред 200 000 на "Маракана".
Но футболът вече е различен и не се предвижда 4-милионните нации да се целят толкова високо. А въвеждането на технологиите не е с цел да бъдат променяни неписани закони.
Затова, с ВАР или без, малките просто трябва да си знаят мястото.
