Не се заблуждавайте, Челси води оспорвана битка с Тотнъм за четвъртото място и голямото притеснение на Карло Анчелоти е, че Хари Реднап разполага с повече равностойни играчи, а така тимът му ще е по-постоянен. В Челси има проблеми, това е ясно - шампионите изглеждат уморени, застарели и немотивирани.
Сезонът ще е труден, но истинският кошмар за Челси е друг - ако тимът не успее да се класира за Шампионската лига. Това може да се окаже решаващо за бъдещата подкрепа, която Челси ще получи от Роман Абрамовим. Или няма да получи.
Руският милиардер купи Челси през 2003 и това промени английския футбол завинаги. Положителната страна на тази промяна беше най-успешният период в историята на клуба, а Абрамович получи ролята на спасителя на Челси.
Но феновете искат този период на успехи да продължи 70 или 80 години, а не само седем или осем сезона. И това ни отвежда до големия въпрос: Дали Абрамович иска да подхване всичко отначало и да похарчи още 300 милиона лири, за да върне Челси на върха във Висшата лига, а може би и в Европа?
Когато Жозе Моуриньо беше мениджър на клуба, Абрамович осигури достатъчно пари, с които Челси се пребори за две поредни титли на Англия, но голямата цел на руснака винаги е била Шампионската лига.
През 2008, в Москва, Челси беше на една дузпа от титлата в Шампионската лига, но настоящият състав на отбора е изправен пред огромното предизвикателство въобще да продължи напред в турнира, да не говорим, че може и да не успее да се класира за участие в Шампионската лига за следващия сезон.
Осем от титулярите на Челси са надхвърлили 30 години. Много от тях все още са играчи от световна класа и имат таланта и силите да обърнат хода на сезона в своя полза, но дали наистина Абрамович иска да започне всичко от начало?
Той вече го направи веднъж. Но дали Абрамович е толкова голям фен на футбола или на Челси, че да се реши да се бори с арабските собственици на Манчестър Сити? Или Роман просто ще реши да си поръча нова яхта и да забрави за Челси?
Феновете не могат да се сърдят на Абрамович, ако той реши да направи нещо такова, защото точно с неговите пари клубът постигна успехи, за които преди можеше само да мечтае.
Но ако го няма Абрамович кой би пожелал да го смени в Челси, с оглед на огромните заплати, които плаща клубът на своите звезди. Допреди няколко години босовете на клуба обясняваха, че има някакъв шанс да излязат на нула, но след това се отказаха от това и Челси всяка година завършва на загуба.
Може би най-големият проблем на Абрамович и Челси ще се окаже фактът, че шейх Мансур и Сити направо ги отвяха, поне що се отнася до харченето на пари.
В Сити никой не си прави труда да говори за 10-годишни планове. С финансовата мощ, която демонстрира клубът, там се надяват, че ще могат да унищожат всеки свой съперник. А Абрамович явно вече не може да си позволи да хвърля огромни суми за най-добрите футболисти, най-малкото защото той също понесе тежки удари от световната икономическа криза.
Още е рано да твърдим, че ерата на Челси е приключила, все пак тимът все още разполага със звезди като Джон Тери и Франк Лампард. Но е почти невъзможно клубът да им намери достойни заместници.
И решението на Стивън Пиенар от миналата седмица, с което той предпочете Тотнъм пред Челси е показателно: някои играчи вярват, че бъдещето за тях не е на „Стамфорд Бридж", а някъде другаде.
Ако Пиенар беше, да речем на 23 години, то той можеше да приеме офертата на Челси и да започне свой 5-годишен план за развитие и налагане в тима, но той е на 28 и няма време да мисли за това какво може да стане след пет сезона. Той е прегледал предложенията и на двата клуба и въпреки че парите също са важен фактор при решението му, Стивън все пак избра Тотнъм. Колко често чувате за играч, предпочел Тотнъм пред Челси, особено след като Абрамович пристигна на „Стамфорд Бридж"?
Челси се озова в това положение защото не разполага с качествени играчи, които могат да са качествена алтернатива на звездите. Да, шампионите започнаха сезона в блестяща форма, но липсата на свежи попълнения на първия състав се отрази зле на формата им, когато някои от основните фигури бяха контузени или просто уморени.
Представянето на Флоран Малуда е перфектен пример за проблемите в тима - той не успява да се включи в системата за ротация на Карло Анчелоти и Челси разполага с най-слабия състав от отборите в Топ 5 на класирането. Малуда игра направо сензационно в първите няколко кръга на сезона, но в последните 10 мача формата му е далеч от желаното.
Карло Анчелоти е наясно с причините за срива в представянето на Челси, но все още му е трудно да върне добрата форма на важните за отбора играчи. Или просто Челси не разполага с футболисти, които могат да помогнат на звездите и да дръпнат тима напред. Което означава, че проблемите с формата на титулярите и контузиите, от които те страдат се влошават.
Трансферът на Рикардо Карвальо в Реал през лятото се оказа огромна грешка и развитието на настоящия сезон го доказва. А в лагера на Абрамович сякаш никой не обърна внимание на тази раздяла.
Когато позволяваш на топ играчи да си тръгнат толкова лесно, а след това продължаваш да се надяваш на добро представяне, но вече имаме знак, че нещо не е наред. Алекс и Бранислав Иванович играят страхотно, но нито един от тях не може да замести Карвальо. Факт.
Партньорството на Карвальо с Тери на терена беше изключително важно за успехите на Челси, че едва ли някой би си позволил да мисли за разрушаването му. Но стана точно обратното. В днешния футбол, ако един играч иска да напусне, то за клубът му е много трудно да го задържи. Но Челси можеше да положи много по-сериозни усилия, за да остане Карвальо в Лондон.
Което отново ни връща на ролята на Абрамович и твърдението, че част от проблемите на Челси се дължат и на освобождаването на помощник мениджъра Рей Уилкинс, който се раздели с клуба през ноември.
Малцина знаят защо Уилкинс си тръгна, но всички са наясно, че Анчелоти искаше Рей да остане. Но никой не го попита, така че това решение явно е дошло отгоре. Но няма обяснения.
А тези решения отгоре може да се окажат твърде скъпи. Спомняте си, когато Моуриньо се сблъска с първите си сериозни проблеми в клуба - когато през главата му в отбора се появи Андрий Шевченко. Когато си налял 300 или 400 милиона лири в един клуб - или наемаш правилните хора да го ръководят или сам се захващаш с това. Средно положение, което да донесе успехи няма.
Естествено, собственикът винаги има контрол над клуба. Но когато този контрол стигне до това кой да играе на терена, значи клубът вече има сериозен проблем.
Но за Челси на дневен ред е друг проблем - ще има ли пари за нова инвестиция, която да върне клуба в челото или всичко ще остане красив спомен за феновете?
