На 13 октомври 2011 г. българското правителство одобри проект за нов Закон за хазарта.
Основното нововъведение в него е регулирането на Интернет залаганията, което отсъства в сега действащия закон от 1999 г.
Безспорна е нуждата от регулация на тази материя - както с оглед на предпазването на потребителите, така и за да може държавата да реализира приходи от тази дейност.
От първоначалния си вариант, публикуван в началото на 2010 г., законопроектът претърпя положителни промени, вследствие на критики, както от засегнатите страни (оператори на залагания, играчи), така и от Европейската комисия.
Авторите на проекта от Държавната комисия по хазарта и Министерството на финансите се гордеят, че в настоящата си версия той е съгласуван с ЕК.
Същевременно, въпреки че са налице гаранции, че в този вид Законът не нарушава европейското антимонополно законодателство, които позволяват приемането му от Народното събрание, той все още съдържа доста слабости и липса на реализъм.
В настоящата статия ще се спрем изцяло на текстовете, засягащи играта в Интернет, а не наземните залагания.
Според предложения Закон след влизането му в сила такава дейност ще могат да осъществяват само оператори, лицензирани в България.
Дотук нищо лошо, но условията, които се поставят пред тях, съвсем не са такива, че да може да се очаква те да кандидатстват за лиценз вместо просто да продължат да осъществяват дейността си.
Преди всичко данъкът от 15% върху оборота (а не върху печалбата!) е именно такава пречка.
За илюстрация прилагаме примера, даден от сайта Igrach.com:
В дадена футболна среща коефициентът за това дали ще паднат повече от 2 гола е 1.9. Коефициентът за това да паднат 0, 1 или 2 гола също е 1.9.
Да приемем, че при даден букмейкър са заложени €100 на това да паднат два или по-малко гола, както и €100 да паднат над 2 гола. Лесно е да се сметне, че каквото и да се случи в мача, букмейкърът ще изплати €90 на печелившите и ще спечели €100 от непозналите. Така той ще регистрира оборот от €200 и печалба от €10.
Ако сега обаче дължи 15% върху оборота, ще трябва да плати €30 данък и сумарно излиза на €20 загуба. Лесно е да се сметне, че за да има букмейкърът нулева печалба, коефициентите трябва да са по 1.70! При това положение никой европейски букмейкър няма да иска да си извади лиценз в България, единственият такъв ще остане „Еврофутбол", който ще предлага коефициенти по 1.65, когато в интернет същия коефициент ще се намира на нива 1.95 и повече. Едва ли някой може да вини в този случай залагащите, че ще търсят всячески начини да залагат извън България.
Пример за лошо законодателство в тази област е съседна Румъния, където то е още по-рестриктивно от нашето. От влизането му в сила през декември 2010 до момента НИТО ЕДИН оператор на онлайн хазартни услуги не е подал документи за лицензиране.
Същевременно, по думите на Кристиан Паску - председател на Румънската асоциация на организаторите и производителите в игралната индустрия, това по никакъв начин не се е отразило на онлайн играта в страната. Тоест, който е залагал в Интернет, е продължил да го прави и от законовите мерки румънската държава не е спечелила абсолютно нищо.
Въпроси и усмивки буди това как държавата ни ще попречи на нелицензираните (т.е., почти всички) онлайн оператори да действат на наша територия. Според Калоян Кръстев, председател на Държавната комисия по хазарта, за това ще се разчита на НСБОП, които са го уверили, че имат необходимия ресурс и опит да се справят.
Веднага след това негово изявление по време на проведената миналата седмица в София Източноевропейска конференция на игралната индустрия, вицепрезидентът на Европейската игралана федерация EUROMAT Хелмут Кафка, коментира пред журналистите, че „всеки, който твърди, че е възможно блокирането на достъп до сайтове или на средства за онлайн разплащане, или не знае какво говори, или лъже".
И наистина, дори споменаването на подобни мерки в ХХI век показва пълна липса на реализъм, освен че е в разрез с всякакви демократични идеи, залегнали в основата на съвременното европейско общество, и е присъщо за страни като Китай или Северна Корея.
Дори на държава като САЩ и отне цели пет години от приемането на Акта за незаконните Интернет залагания (UIGEA), за да намери начин да повдигне обвинения и да спре дейността на своята територия на трите най-големи покер сайта, които според американското правителство действат в нарушение на този акт.
Какво остава за страни като България и Румъния, които се опитват да се се наложат над индустрия за милиарди, вместо да печелят от нея.
Освен неправилно поставения данък върху оборота, вместо върху печалбата (така например в Унгария той е по-висок - 20%, но облага само приходите на хазартния оператор), има и други пропуски като например сертифицирането на технологията на онлайн оператора в българска лаборатория, което съвсем не е нужно, но не е чак толкова съществено.
Други недостатъци на закона, които би било редно да претърпят корекции, сме изнесли в колонката вдясно.
Без непременно да поставяме под съмнение добрата воля на законодателя, по-скоро бихме отдали непознаването на материята на невежество в тази непозната територия Интернет.
Далеч сме от мисълта, че приемането на закона в този вид ще се отрази по какъвто и да било начин - отрицателно или положително, на потребителите на онлайн залагания, покер и т. н.
Само че със своите недостатъци законът ще се провали в двете основни направления - предпазването на потребителите от недобросъвестни сайтове и привличането на приходи в хазната.
Има време до окончателното приемане на Закона, през което той трябва да мине през различни парламентарни комисии и пленарна зала. Дано дотогава народните представители да се вслушат в гласовете на тези, които наистина познават материята.
