Левски намери нов-стар виновник за незавидното си състояние и той е българското съдийство. Ред е на овехтелия ход с искане на оставките на съдийската комисия. Много оригинално.
На новите ръководни фактори в синьо им бяха достатъчни два кръга, за да видят тенденция, поръчка, корупция и още подобни определения, изсипвани периодично в българския футбол. С встъпването като спортен директор Станислав Ангелов беше очакван като човек, който ще подхване да решава натрупаните проблеми. За Николай Илиев, откакто е председател на УС, важи същото.
Вместо това щом отвориха уста, те запяха старата песен за поръчковото съдийство.
Песента са я пели в един или друг момент фактически всички собственици и директори в „А" група. Включително и най-облагодетелстваните. Като се изложат в няколко мача, започват да гледат под лупа дузпите, засадите, корнерите и тъчовете, за да лъжат себе си и публиката, че те са им проблемът.
И често през годините им се е угаждало - шефът на съдиите си е отивал, комисията се е подменяла. Да са се подобрили съдиите покрай това? Да е скочило качеството на шампионата? Да са заиграли отборите както трябва, да са заработили школите, да са се обучили треньорите, да са се зароили талантите, да са се напълнили стадионите?
Новите силни на „Герена" изглежда не разбират, че феновете ги посрещнаха с надеждата да изградят един различен Левски и не са им толкова важни една или две победи повече, а цялостният облик на отбора.
Шефовете бяха длъжни да устоят на изкушението да хвърлят прах в очите на публиката със съдиите.
Дори Левски да беше получил дузпа срещу Монтана, да беше удържал преднината срещу Локомотив и да беше стартирал с пълен актив от точки, какво от това? Нито ще стане шампион, нито ще стане по-добър отбор. Нито ще реши който и да е от проблемите си, които няма да изчезнат при победни първи два кръга.
Най-лесно е всеки да коментира каквото не зависи от него, само че на УС на Левски не са му работа съдиите.
Колкото и ужасни да са те, съветът може да бъде полезен само ако се зарови във вътрешноклубните проблеми и постави някои сериозни въпроси пред самия себе си и пред спортно-техническото ръководство, например:
Защо Левски все още не може да попълни групата за един мач с 18 футболисти?
Защо редовно по някой играч изгаря с мускулна травма? Същото беше и при началото на миналия полусезон, някой поставил ли въпроса пред кондиционния треньор Роко Перота?
Защо и през този сезон не беше изграден силен отбор?
Защо поредният треньор ще изгърми като бушон без да е имал реална власт в тима и без време да изгради каквото и да е?
Защо през последните години се смениха стотици футболисти в клуба и продължават да се взимат ненужни чужденци, престояващи по половин сезон? Кой носи отговорността за избора им?
Какво бъдеще имат в първия отбор талантите от школата?
Иска ли този УС да свърши нещо или просто ще чака поредното общо събрание и поредните кадрови промени, поредния нов собственик, който все не идва?
Не е ли време да започне да се мисли за следващия сезон, а не само за следващия мач?
Тези въпроси може и да са били обсъждани, но по тях се мълчи, докато дузпата за Локомотив Пловдив, която отдавна е свършен факт, продължава да се нищи.
За да не пренебрегваме напълно темата, е редно да признаем следното: за мизерните два кръга в Първа лига съдиите наистина успяха да се изложат. Да бяха само мачовете на Левски, да беше само онзи туш в наказателното срещу Ивайло Димитров на ЦСКА - Славия, да беше засадата при гола на Ботев срещу Локо, но не бяха.
Изостанали от игровите ситуации главни съдии и мълчаливи асистенти на тъча и зад вратите се намесваха пряко в резултатите на първите мачове.
Но уви, колкото са кадърни футболистите, директорите и управленците, толкова са и съдиите.
