Футбол с пулс 120

Всеки трябва да изпита това. Независимо дали обича футбола, поглежда мачове чат-пат или само е чувал за Пеле, Марадона и Стоичков.

Около 10 ч сутринта кварталният пъб е пълен. Темите винаги са едни и същи, вестниците се разгръщат с надежда за новини около състава, а от екрана се въртят стари мачове. "Не беше ли левият бек отличен миналата седмица?", лети отнякъде въпрос и се смесва с разговори за контузените и "какъв боклук е съперникът без най-добрия си нападател". Поредното „кръгче" с бири идва на масата, а за увитите с шалчета деца има наставления: „да не забравиш да си купиш програмка", както и сладък разказ за миналия път, когато „ги бихме с 3:1".

Събота е. Уикендите на Острова си приличат, но тази събота е различна - първата от сезона.

Към обяд тълпата тръгва към стадиона - по традиция пеша. По пътя виждаш и разпознаваш лица, които не асоциираш с имена, но ръкостисканията са безброй. Радост от това, че отново си сред своята среда, която ти е липсвала цяло лято.

Последна бира на ъгъла до стадиона, купуване на задължителната програмка, провиране през тесния вход, изкачване на сякаш безкрайни стъпала и ето го! Пред теб е най-зеленото игрище на света, обляно в лятното слънце. След малко почва загрявката, а ревът на трибуните вече набира сили като двигател на "Харли Дейвидсън"... 15 часа наближава и започват сладките 9 месеца на голямата тръпка.

Така започва най-гледаното футболно шоу на планетата. Вероятно такава е картинката в целия свят, навсякъде, където баща подава шалчето на сина си, а с него и душата на любимия отбор.

Но в Англия все пак има нещо различно - може да го потвърди всеки, който го е изпитал. Дали е във въздуха или в сърцата, спорен въпрос.

Този уикенд бе първият от новия сезон. И Висшата лига не разочарова. Тръпката, която очаквахме и не се съмнявахме, че ще изпитаме, пролази по гърбовете ни.

Започна се с "традиционната английска закуска" на съперничеството между двата най-силни отбора, които и този сезон ще се бият за титлата. Челси вкара 6 на новака Уест Бромич, а в отговор Юнайтед си поигра с друг новобранец - Нюкасъл, но би само с 3:0.

Нетрадиционно, Бербатов започна силно с важния първи гол за успеха на "червените дяволи". Обикновено българската деветка набира бавно скорост в сезона и е най-силен около средата му. Сега тръгна на "пета".

За да е пълна радостта ни, гордият капитан на Астън Вила Стилиян Петров заби красив гол и поведе разклатения си отбор към 3:0 срещу Уест Хем. Нищо, че няма треньор, а и нови футболисти в отбора.

Мартин пак играе титуляр и е здрав, да се надяваме контузиите и лошото да са зад гърба му.

За десерт фурор направи и едно френско момче, което допреди 3 седмици гледахме в ЦСКА - Елиот Гранден. С лекота се подиграваше със защитниците на Уигън и пак можем да се похвалим - този дойде от "А" група!

Български аромат във Висшата лига! Сега разбирате защо тревата е толкова зелена в първия уикенд на сезона - винаги има какво да те изненада и зарадва...

Драмата на "Анфийлд" бе пикът на уикенда, а Ливърпул и Арсенал показаха футбол с пулс 120. Не като изящност и качество, а като битка в най-добрите островни традиции. За да поясним: мачът се игра на 32-градусова жега и висока влажност, а в титулярния състав на Ливърпул имаше 10 футболисти, играли на световното. Те са водили подготовка едва около две седмици. В Арсенал бяха четирима. Въпреки това никой не се дръпна от единоборство, никой не отстъпи и педя, никой не се отказа да гони и последната, безнадеждна топка. Затова и никой в Англия няма дилемата на феновете на родните грандове "да ида или не" на трибуните за мача на своите. Отборът се обича и следва, защото е сигурно, че ще направи колкото може, докато може. Английски футбол.

Първият уикенд счупи рекорд по гледаемост (по телевизията, не като посещаемост), следиха го на петте континента, в 81 страни. Вече дори в Сибир и целият бивш СССР, откъдето дойде нов лъвски пай, добавен към и без това грандиозните пари за тв права. Телевизорите дават мачовете и в Канада, Дубай, Сидни, независимо от часовите разлики. Дори ескимосите гледат Висшата лига, образно казано.

И има защо. Заради гола на Бербо, заради полета на Стилиян, заради билярдните центрирания и спринтовете на Марто, заради усмивката на Елиот, глупостта на Рейна, шпагатите на Машчерано, изплезения език на Аршавин, безотказната машина Дрогба, задната ножица на Крауч, спасяванията на Джо Харт, завръщането на симпатичните "свраки" от Нюкасъл... Заради зелената трева и мириса на футбол. И бирата в пъба от 10 сутринта с вестник в ръка и билет в джоба.

Най-интересното първенство на света се завърна. Наздраве за това!

Новините

Най-четените