Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Годината на Божков в Левски: Още една стъпка към заличаването на "сините"

Как се е управлявал Левски преди Божков даже е излишно да се коментира - десетките милиони дългове и неплатените данъци и осигуровки казват достатъчно, в комплект с точно нула трофея в последното десетилетие. Миналата година фалитът пак чукаше на вратата, но с влизането на Божков и Павел Колев кризата беше овладяна. Както се оказа, за доста кратко Снимка: LAP.bg
Как се е управлявал Левски преди Божков даже е излишно да се коментира - десетките милиони дългове и неплатените данъци и осигуровки казват достатъчно, в комплект с точно нула трофея в последното десетилетие. Миналата година фалитът пак чукаше на вратата, но с влизането на Божков и Павел Колев кризата беше овладяна. Както се оказа, за доста кратко

"Васил Божков е най-хубавото нещо, което се е случвало на Левски през последните 10 години"

Думите са на Павел Колев и бяха изречени преди година, когато той стана изпълнителен директор на "сините".

Реномето на Божков и финансовата му мощ даваха шансове на клуба най-сетне да си стъпи на краката и нищо чудно, че Колев прие предложението да се заеме с тежката задача (след като тъкмо беше отказал на предишния собственик на Левски Спас Русев).

Бившият журналист вече беше натрупал опит като зам.-изпълнителен директор на БФС и се беше превърнал в един от най-висококвалифицираните футболни директори у нас. Неговата експертиза и финансовият гръб на Божков изглеждаха идеална комбинация за "синия" клуб - който отчаяно се нуждаеше от силно и адекватно управление след дълги години ходене по мъките.

12 месеца по-късно обаче, Левски се е запътил стремглаво към фалита.

Божков е арестуван някъде в ОАЕ, неговата "Национална лотария", генерален спонсор на "сините", беше заличена със закон, а Павел Колев по цял ден получава въпроси за бъдещето на Левски, на които няма отговор.

Преди година Колев нямаше как да предположи, че държавата изведнъж ще реши да се саморазправи с един от своите галеници. Същата тази държава, която закриляше толкова грижовно Божков и при всички власти обслужваше бизнеса му, за броени дни се мобилизира да го премахне напълно.

Така Левски още веднъж се оказа косвена жертва в мръсна политико-олигархична игра, която с всеки следващ свой епизод става все по-безцеремонна и отблъскваща.

Клубът беше спасен след поразиите на Спас Русев, но само за да бъде вкаран в подобна схема, този път разпаднала се още по-бързо.

Сега парите ще стигнат колкото да се изкара месецът и приказките за някакви благотворителни сметки, SMS-и и абонаментни карти, с които феновете да пълнят дупките в бюджета, няма как да заблудят някого.

Защото от другата страна висят непосилни разходи, погасяване на задължения към НАП, над 20 дела срещу клуба, и не на последно място - тлъсти заплати на куп чуждестранни футболисти, сред които откровени недоразумения като Насиру Мохамед, Дени Алар и други подобни.

Впрочем годината на Божков като собственик изобилстваше от трансферни и управленски грешки, както и от откровени излагации като отмъкването на Петър Хубчев от националния отбор и отричането до последно, че той ще стане треньор на Левски.

Преди това прибързано беше назначен и не след дълго уволнен Георги Дерменджиев - просто още едно употребено име насред хаоса на "Герена". През април феновете трябваше да преглътнат пореден нечуван управленски гаф - смяната на „Георги Аспарухов" с националния стадион за домакинството срещу Лудогорец. Решителният за шампионските амбиции на Левски мач беше преместен в последния момент, а озадачаващото обяснение беше незадоволително състояние на тревното покритие на "Герена".

В двубоя се случи обичайното: Левски загуби и се прости с титлата.

И този скандал мина и замина, а след някой и друг месец надеждите за преобразяване в спортно-технически план при Хубчев рухнаха. И то рухнаха особено болезнено, с поредния евроидиотизъм: общ резултат 0:7 срещу АЕК Ларнака в Лига Европа през лятото.

В същото време, финансовите мерки на новото ръководство показваха мислене в перспектива и даваха известни надежди.

От началото на 2019 г. Колев положи доста усилия да подобри организацията, да подреди школата и да започне да погасява задълженията. Целта беше да се намалят разходите за заплати, но въпреки това да се изгради приличен състав, който да има някакъв реален шанс за трофей. Заговори се не само за пълно изчистване на дълговете, но и за построяване на чисто нов стадион. Близкото бъдеще изглеждаше ако не славно, то поне сравнително спокойно.

Този сезон с Хубчев начело, Левски не блести игрово, но оставаше в борбата за титлата и Купата на България, преди внезапно да стигне до настоящия етап, в който резултатите на терена сякаш нямат особено значение.

В събота предстои дерби с ЦСКА - но не истинския, а онзи с тирето. Съдбата на Левски се оформя по тягостно сходен сценарий, с който пълната подмяна на грандовете в българския футбол ще бъде завършена.

Разбира се, остава възможността да изникне нов "бащица", подхвърлен от властта, но това вече едва ли ще стопли феновете и по-скоро ще бъде посрещнато с логично подозрение.

Всъщност тези, които истински обичат Левски, вече се чудят дали ново начало от окръжните групи няма да е по-добро за любимия клуб от всичко, което му се случи напоследък. Остава и този сценарий да бъде разигран, за да даде подобаващ завършек на всичко, случило се на "Герена" през последното десетилетие.



Най-четените