Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Идеалното първенство?

Въпреки присъствието на някои суперзвезди като Раул Германия е единственото първенство в Европа, което е на печалба Снимка: getty images
Въпреки присъствието на някои суперзвезди като Раул Германия е единственото първенство в Европа, което е на печалба
Байерн (Мюнхен) прави повече пари от останалите клубове в Европа Снимка: BGNES
Байерн (Мюнхен) прави повече пари от останалите клубове в Европа

Ако това беше радио-подкаст, сега щях да си направя гласа си дълбок и да цитирам Чърчил: «Демокрацията е най-лошият модел на управление, с изключение на всички останали форми, които са били изпробвани от време на време».

Това, в общи линии, важи и за модела на управление на германската Бундеслига и целия германски футбол. Във футбола няма модел, който да е оптимален, но ситуацията в Германия изглежда симпатична.

Да вземем Англия. Там под ударите на икономиката на играта пострада най-обикновения фен, който плаща баснословни суми за място на трибуните.

В Италия трибуните са празни, а футболът става все по-скучен за гледане.

В Испания разпределението на телевизионните права (плюс куп други фактори) доведоха до двуполюсов модел с Реал и Барса от едната и всички останали от другата страна.

В същото време Бундеслигата е най-посещаваното първенство в Европа (с близо 8 хиляди зрители средно на мач повече от втория в класацията - Англия). За някои мачове все още можеш да си купиш билет за десетина евро.

Парите от телевизионни права се разпределят честно, а интригата в първенството всяка година е брутална - дори и този сезон изглеждаше, че Борусия (Д) ще си прибере титлата без проблеми, но преднината й пред Байер (Леверкузен) взе, че се стопи.

За всичко това сякаш си има причина. Германският футбол се управлява сухо и прагматично, планирането е стратегическо, плановете са дългосрочни и стабилни, въобще германският футбол се управлява по германски. И прилича на Голф четворка - изглежда скучно, но работи успешно.

Бундеслигата е силно регулирана с различни закони - също нещо типично за Германия. Ключовото правило е 50+1. Според него собствеността на един футболен отбор трябва на 50+1 процента да е в ръцете на отборът-майка. В общия случай това е спортния клуб (както например има СК "Левски"), който от своя страна е в ръцете на местната общност в града на отбора. Така, да кажем, мажоритарните собственици на Майнц са местните спортни ентусиасти.

Това защитава германския футбол от външни инвеститори тип Абрамович. Идеята е проста - така един отбор се развива устойчиво и работи на икономически принцип, а не е зависим от нечии бързи пари, които също толкова бързо могат и да изчезнат, а с тях и цялата структура на отбора.

Парите от телевизионни права в Германия се разпределят «честно». Сложна функция от успехите на отборите в последните четири сезона на Бундеслигата определя класиране по краен коефициент, в което първият взима близо два пъти повече от последния.

Във Висшата лига например парите се делят по братски и всеки взима част от тях в зависимост от класирането си, а в Испания Реал и Барса взимат в пъти повече от останалите отбори.

Всичко това дава на германските отбори много голяма финансова стабилност и независимост.

Но чисто счетоводна картинка не дава данни за успехите във футбола. В актуално интервю за списание "Щерн", експертът по спортен бизнес Емануел Ембер е попитан какво е стратегията за дългосрочен успех във футбола. «Изграждането на млади таланти, на звезди», казва той. «Вижте Манчестър Юнайтед напъимер. В него гръбнакът на отбора винаги е бил играчи като Бекъм, Гигс, Скоулс или Невил, които са юноши на клуба. Те допринасят най-силно за успеха на марката Манчестър Юнайтед».

Германската федерация усети това и наложи регулации и в това отношение. Така отборите от Бундеслигата имат отговорността да инвестират големи проценти от печалбите си в младежкия футбол, а от Втора Бундеслига надолу има сериозни пречки за участието на чуждестранни играчи.

Това, сигурно сте забелязали, даде резултат. През 2009 г. всички младежки отбори на Германия станаха европейски шампиони, а в мъжкия отбор се наложиха Йозил, Кедира, Мюлер и куп други голобради момчета. Успехите на националния отбор от своя страна върна публиката по стадионите.

Така, когато погледнем финансовото огледало на футбола, което консултанстката компания Deloitte прави на европейския футбол излиза, че германските отбори се продават на феновете си по-добре от всички други.

Хамбургер например (13-ти по оборот в Европа за 2010) прави повече пари от спонсорки договори и мърчандайз от Ювентус или Арсенал. Байерн (Мюнхен) пък прави по същия показател (комерсиални приходи) повече пари (172 млн. евро) от всички останали клубове в Европа. Байерн задминава Реал (150 млн. евро), Барса (122 млн. евро) и, да, Манчестър Юнайтед (100 млн. евро).

Вярно, тези три отбора печелят повече в другите показатели - продажба на права и продажба на билети, но това е основно, защото билетите и в Англия и в Испания са драстично по-скъпи от тези в Германия.

С което някак си затваряме кръга и се връщаме в началото на този текст. Без да е идеална, Бундеслигата сякаш прави феновете най-шастливи. Което обаче не значи, че просто се обясняваме в любов на германския футбол. По скоро приемете този текст като покана за дебат. Е, какво ще кажете вие?

 

Най-четените