Не пипай топката с ръка, идиот!

Ако на Световното първенство по футбол в Русия имаше раздор, това се случи във финала между Франция и Хърватия.

При резултат 1:1 аржентинският рефер Нестор Питана даде дузпа за французите, когато топката се удари в ръката на Иван Перишич. Всички вероятно още помнят как хърватинът действително не игра умишлено, но ръката му стърчеше изнесена напред. А съдията свирна наказателен удар, след като даже гледа повторение на видео.

След спечелената от Франция титла мненията бяха разнопосочни - от „чиста дузпа" до „пладнешки грабеж".

Така и не се разбра категорично има ли дузпа, няма ли.

Ако това се беше случило преди двадесет или тридесет години, подобен спор изобщо нямаше да съществува. Но в наши дни, от толкова много бъркане в правилника и никому ненужно тълкуване на действия и ситуации, играта с ръка в подобни положения като това с Перишич вече е станала най-противоречивото и оспорвано нарушение. Особено когато е извършена в наказателното поле.

Нека обаче се върнем при корените на футбола, макар и днешните му „реформатори" да се опитват по всякакъв начин да ги изтръгнат.

Кога всъщност е създадена играта и какво повелява нейният пръв регламент?

Преди 155 години, на 26 октомври 1863 г. в салона на лондонската Freemasons' Tavern се събират представителите на осем клуба и няколко колежа, за да унифицират правилата и да създадат Футболната асоциация на Англия. На цели пет места в този първи правилник е абсолютно забранено да се играе с ръка!

Това са правило 4: „гол се зачита, когато топката мине между гредите (колкото и да са високи), при условие, че не е била докосвана, удряна или носена с ръка"; правило 9: „никой играч няма право да носи топката"; правило 10: „не са позволени ударите с крак и подпирането, а никой играч не може да използва ръцете си, за да задържа или блъска съперника с ръце"; правило 11: „никой играч не може да подава топката към друг с ръка"; и правило 12: „никой играч не може да взима топката с ръце, докато е в игра".

Създателите на най-гениалната игра са направили това съвсем неслучайно. Именно този пръв правилник подчертава неповторимата оригиналност на футбола чрез факта, че използването на ръцете не се толерира изобщо. Имаме абсолютен и пълен триумф на краката.

Впрочем това произлиза и от самото име football - „игра на топка с крак". В имената на останалите игри с топка какво имаме? „Тенис" произлиза от френския глагол във второ лице множествено чисто „tennez", което означава „дръжте". При баскетбола е отбелязана целта „basket" (кош), в която трябва да се вкара топката. Във волейбола се набляга на удара към отсрещното поле „volley". Да не говорим за ръгбито, чието име идва от колежа в английския град Ръгби. Докато създателите на футбола поставят във фундаментите му именно това, че се играе с крак.

155 години по-късно, в сегашния регламент табуто за играта с ръка присъства на две места: в правило 10 „Отбелязване на гол" и правило 12 „Непозволена игра и некоректно поведение".

И то с ред тълкувания - топката ли удря ръката, ръката ли удря топката, има ли умисъл, няма ли... Всичко това вгорчи живота на футболните съдии до такава степен, че Нестор Питана например беше най-проклинатият на земята след финалния мач в Москва. А футболният свят се разцепи на две - има дузпа, няма дузпа.

Нека обаче да си представим, че ситуацията се развива в отсрещното наказателно поле. Приемаме, че хърватите са в нападение и след рикошета в ръката на Перишич топката влиза във вратата на Франция. Има ли гол? По логиката „няма дузпа" трябва да се зачете гол за Хърватия. Понеже една игра с ръка е нарушение или не във всяка точка на терена.

Представяте ли си какво щеше да стане, ако такъв гол бъде признат?

Диего Марадона с неговата „Божия ръка" щеше да замине в нафталина за вечни времена. И на негово място да се възцари „Ръката на Перишич", или който там вкара по същия начин.

Защо всъщност се стигна до тази идиотска ситуация? Навремето си беше просто и ясно, че да си разпериш ръцете в наказателното поле е глупост, която при удар на топката се наказва с дузпа. Не пипай с ръка, идиот!

Но от известно време шефовете на световния футбол направо си умират да пипат в правилника, издържал иначе проверката на времето в продължения на цели десетилетия. Действително, някои промени се оказаха за добро, като например забраната да се връща топката към вратаря, и дори въведената от предишния президент на ФИФА Сеп Блатер „пасивна засада", макар и без въобще да бъде обсъдена по-широко.

Само че днешният регламент за играта с ръка е толкова противоречив в същността си, че може да бъде тълкуван всякак. И да се стига до чудовищни конфронтации като тази след финала на последното Световно първенство.

Извинявайте, но футболът не е волейбол! Така са го замислили неговите създатели онази вечер преди повече от век и половина във Freemasons' Tavern.

Отдавна се чуват настойчиви гласове, че е настъпило крайно време Международният борд да определи по-ясни и точни правила за играта с ръка. Кой знае защо обаче, това и до днес не се случва.

Всъщност, ясно е защо. След въвеждането на ВАР хиляди привърженици на онеправдани отбори се зарадваха, че най-сетне е дошъл краят на съдийските аванти и съмнителните дузпи в полза на големите и богати клубове. Може и така да стане.

Но при играта с ръка едно е сигурно - днес правилникът е такъв, че дава възможност на рефера да отсъди каквото трябва за едните, и каквото му се е видяло за другите.

Новините

Най-четените