Петър Хубчев уверено върви по стъпките на бившите си съотборници Христо Стоичков и Любослав Пенев, които се пробваха в националния, отлепиха ютията, но после я изпуснаха от високо и си тръгнаха с шумни скандали.
Първият спечели 25 точки в квалификациите за Мондиал 2006 - и класирането остана буквално на косъм, даже имаше отбори, които отидоха на финалите в Германия с по-малък актив. Вторият, с далеч по-скромен ресурс като футболисти, държа дълго България в играта за бразилския мондиал. И на него в крайна сметка не му се получи, но и двамата се къпаха в народната любов и успяваха да поддържат интереса на феновете към представителния отбор. Говореха за обща кауза, за една цел, за един колектив, за себераздаване в името на фланелката и герба. А после с мощен замах сринаха всичко.
Стоичков си стегна куфарите за Виго по никое време и се превърна във враг №1 на Борислав Михайлов, когото обвини във всички земни грехове. Минаха години, преди да се сдобрят или поне да спрат престрелките. За разлика от номер 8, Пенев бе уволнен от националния - заради домакинско 1:1 с Малта, но и той прие нещата много лично и дори стигна по-далече - реши да бута Михайлов от президентския пост в БФС. Не му се получи, но и до днес не спира да бълва обиди и закани по адрес на бившите си работодатели.
Та Хубчев върви по добре утъпкан път. И той успя да мобилизира ентусиазъм и вяра, хората го харесват и напук на факта, че разполага с вероятно най-лимитирания състав в цялата история на българския футбол (или поне откакто играем квалификации за нещо), за една бройка не спечели групата си в Лигата на нациите.
Според някои двете равенства на старта на европейските квалификации са кошмар, според други обаче са съвсем приемливо начало в тази изключително равностойна компания - но така или иначе България е на второ място в групата и има съвсем резонни причини да се надява на класиране. И изведнъж - оставка...
Индикациите за нея дойдоха още преди гостуването в Прищина, а месец по-късно плочата пак се завъртя. Колкото и да отричат от Бояна, ясно е, че нещата вървят към раздяла. Въпросът обаче е защо се разиграват циркове и постановки, вместо да се каже истината на висок глас. В крайна сметка става дума за националния отбор и цяла България има право да знае какво се случва. И, както вече стана дума, няма да ни е нито за първи, а вероятно и за последен път.
Всъщност за управляващите в БФС донякъде е разбираемо - те нямат никакъв интерес Хубчев да си ходи. По-добър от него трудно ще намерят, а на фона на всекидневните скандали в родното първенство и на все по-ниското доверие във футболните институции, напускането на селекционера ще е тежък удар за Михайлов и сие. Затова и си траят - иначе ще трябват тежки обяснения. Да изтървеш един от малкото смислени български треньори, при това в момент, когато България все още не е изпуснала влака за Евро 2020, ще е сериозен автогол.
Проблемът обаче е, че очевидно Хубчев иска да си ходи и вече няма земна сила, която да го спре. Твърди се, че треньорът е ядосан на кликата около Михайлов и най-вече на Лечков, който открито нападна футболистите след двата мача през март срещу Черна гора и Косово. Защо обаче не излезе и не го обяви публично? За какво е цялото това криене? Сякаш никой не знае какви хора управляват футбола ни, как се ръководи футболната централа или какви интриги се плетат всекидневно около националния селекционер (както и да се казва той)?
Има само едно логично обяснение - има договорка с Михайлов напускането му да се пази в тайна, докато не бъде избран заместник. Времето обаче си тече, а следващите мачове са след малко повече от месец. И са ключови - гостуване в Прага и домакинство на Косово, изходът от които ще реши на 90 процента дали ще се борим за второто място или пак рано-рано ще се простим с надеждите за европейско.
И тук ролята на Хубчев е ключова. В 20-те си мача начело на националния отбор той доказа едно - че е мъжкар, че държи на дисциплината, реда, чистотата в отношенията и доверието. Ако наистина го е грижа за момчетата, които собственоръчно превърна в отбор, на секундата трябва да излезе и да обяви какво възнамерява да прави.
Ако ще си ходи, да посочи Михайлов, Лечков, Костадинов, чичо Венци и сие и да каже каквото мисли за тях.
Пък те да се оправят и да решават на пожар кой да е следващият. Да разясни кой и как му е подливал вода и къде скърцат нещата. Едва ли ще разберем нещо по-различно от онова, което надълго и нашироко ни бе обяснено от Стоичков и Пенев. А ако ще остава, е длъжен да го потвърди пред цялата общественост - сегашната ситуация съвсем не е ок, особено за човек като него.
Защото каквото и да говорят от „Герена", на фона на Хубчевото мълчание, голяма част от хората остават с впечатлението, че не БФС е проблемът, а Левски изкушава селекционера и го притиска да се раздели с „шайката" в Бояна, за да заработи на далеч по-нормално, европейско и спокойно място. И това усещане няма да се промени, докато самият Хубчев не свали картите.
Не че и пасиансът на шефовете на Левски не е подозрителен - ако, както се твърди, Хубчев остане „свободен агент" от 1 май, те ще могат съвсем спокойно на 1 юни да го представят като новият „син" пълководец с удобното обяснение, че просто са го изчакали да се изясни с ръководството на футболния съюз, и чак, след като той е напуснал, са му предложили поста.
Но каквото има да се случва, ще се случи - и нито има някакви гаранции, че България няма да се класира с друг треньор, нито че Левски ще цъфне и върже с Хубчев. Нито пък би се родила кой знае каква сензация, ако и Хубчев се нареди до Стоичков и Пенев и открито ни разкаже за какво иде реч в канцелариите в полите на Витоша.
Има само един голям проблем и той е голямото мълчание на треньора. Не него нито му отива, нито футболистите го заслужават. Тези, които той сам превърна в отбор.
