Има хора, за които шумът не е необходим. Те не крещят, не обещават, не търсят алиби. Те просто са себе си. Тихо и скромно вършат работата си. Един от тези добри примери е Петър Хубчев - железният бранител с ледено изражение - винаги верен на себе си, независимо дали трябва да пребори някой световноизвестен голмайстор като Роберто Баджо или просто да парира паниката.
Роден на 26 февруари 1964 г. в тетевенското село Гложене, кариерата на Хубси започва в Осъм (Ловеч), по-известен след това като Литекс, а в настоящето състезаващ се в трета лига под името ФК Ловеч.
По онова време ловчанлии са във второто ниво на българския футбол, но това не пречи да дебютира за националния отбор срещу Гърция през април 1984.
На пръв поглед е странно, че играч състезаващ се в отбор извън елита е повикан, но представянето му през следващото десетилетие напълно ще опровергае критиците.
След добрия старт в Ловеч, през 1989 г. се оказва, че бъдещата звезда на България има потенциал за нещо повече. Привлечен е в Левски от Добромир Жечев. Сякаш това е мястото, където нешлифованият все още диамант показва себе си.
Напълно в негов стил - без много думи, без да парадира, той се превръща в лидер на тима. Доказателство за това са думите на негови бивши съотборници, които споделят, че Петър редовно е комуникирал с новобранците и ги е напътствал, често и с личен пример в ситуации на терена.
Неделима част от състава на "трикольорите" е по време на лудото американско лято. На фона на щури купонджии като Стоичков, Лечков и Костадинов, Петър Хубчев остава спокоен и заедно с Трифон Иванов оформят вероятно най-силната двойка бранители на Мондиала.
През 1996 г. преминава от Хамбургер в Айнтрахт (Франкфурт), където се превръща отново в лидер и дори получава капитанската лента на "орлите", чиято фланелка носи в 107 двубоя. Той не е просто поредният чужденец в състава - определян е като сърцето и душата на отбора.
Запазва връзката си с града и дори след края на своята кариера, заедно със своето семейство избира да живее там.
Някои фенове на Левски, които посещават двубоите на Айнтрахт му посвещават плакати и песни, подкрепяйки го в трудните му моменти и показвайки уважение простиращо се извън пределите на България.
Това се оказва и мястото, на което извървява пътя си от професионален състезател към треньорската скамейка. На 38-годишна възраст влиза в щаба на Юрген Граф, като години по-късно води и втория отбор на "орлите", където научава много за немската методика, прилагайки я и у нас.
Печели Купата на България с Берое през 2013 г. като побеждава Левски след дузпи. Негови състезатели споделят пред медиите, че на полувремето при резултат 1:0 за "сините", Хубчев не залага на тактически промени или нова схема на игра. Той вдъхва увереност на своите подопечни, като ги кара да повярват в собствените им сили. Това остава може би и най-големият му успех на треньорската скамейка досега.
Начело на националния отбор постига победи над доста сериозни съперници като Нидерландия и Швеция. Дебютът на Матайс де Лихт за "лалетата" е вгорчен, а Спас Делев бележи два гола, поставяйки ги на колене. Победата се определя като типична за тим на Хубчев - изкована най-вече на база немската дисциплина, изисквана от него навсякъде, където работи.
Остава култово и изказването му след двубоя, когато на журналистически въпрос дали е доволен от отбора, отговорът е: "Сега да не си помисли някой, че е станал футболист", демонстрирайки отново своята скромност и трезва оценка.
Футболните легенди оценяват и тактическия отпечатък на Хубси. Бившият национал Петър Александров и първият му треньор Цветан Зеленски определят специалиста като голям мотиватор и човек, който може да вземе най-доброто от всеки един футболист.
Изправен пред най-сериозния си двубой - битката с коварно заболяване, Хубчев бе принуден временно да преустанови треньорската си дейност. Но дори в личния си живот, той остава верен на принципите си. В разговор на тема болестта, той признава: "Моето верую е: Моля се всеки ден да има утре!" - думи, които разкриват не просто смелост, а смирение през съдбата.
Дори в такъв тежък момент, неговата дисциплина, спокойствие и характер продължават да се проявяват и да бъдат за пример на всички. Пример на терена и извън него!
