Когато през 1990 Ливърпул победи КПР и взе 18-ата си титла на Англия, тогава никой не се сещаше за Манчестър Юнайтед. Никой дори не спомена колко титли сме спечелили или колко напред сме спрямо другите. Просто смятахме, че ще продължим да печелим. Бяхме сигурни, че никой няма да може да подобри рекорда ни, поне докато ние сме живи.
Спомням си, че точно след като бях вдигнал купата пред феновете на трибуната "Коп", от радио ВВС ме попитаха какви са амбициите ми за бъдещето. Отговорих, че се надявам да изиграя още 13 мача през следващия сезон и отново да стана шампион. Тогава мислехме така: сега титлата е наша, догодина също ще я спечелим.
Не можехме да си представим, че някой ще ни догони, дори и Манчестър Юнайтед. Тогава този отбор дори не беше фактор в първенството. Ние бяхме на светлинни години пред Юнайтед - Ливърпул имаше 18 титли, а Юнайтед - едва 7. Никой не мислеше колко титли трябва да спечели Юнайтед, за да ни догони. Просто смятахме, че ще продължаваме да се откъсваме напред.
Но в действителност сър Алекс Фъргюсън успя да детронира Ливърпул много преди вчерашната победа на Юнайтед срещу Челси, която на практика осигури 19-ата титла в историята на тима му. Знам, че предстоящата гледка - как Неманя Видич вдига купата - най-вероятно това ще стане в събота след мача с Блекбърн - няма да е приятна за феновете на Ливърпул.
Но това е доказателство, колко е оспорвано съперничеството между Юнайтед и Ливърпул, а феновете от "Коп" едва ли някога ще признаят постиженията на сър Алекс.
Затова и повечето от тях ще се съсредоточат върху нещо друго: Ливърпул има пет европейски купи, а Юнайтед - само три. Но и тук разликата може да намалее до една в края на месеца.
Но за феновете на Ливърпул има надежда - Кени Далглиш успя да осъществи невероятно преобразяване на тима. Все още обаче не е реалистично да очакваме, че Ливърпул ще може да се бори и да победи Юнайтед през следващия сезон.
И по-лошото е, че няма знаци, че скоро сър Алекс ще се оттегли. Но когато го направи, това решение ще донесе огромно облекчение на всички съперници на Юнайтед. Фъргюсън не иска да спре на 19 титли, той ще преследва и тези с номера 20, 21 и 22 за Юнайтед. Само извънредно силен съперник ще може да спре похода на Юнайтед.
Като гледах Челси на "Олд Трафорд", честно да ви кажа, не знам накъде ще поеме сега този отбор. В Арсенал имат нужда от сериозна инвестиция в нови играчи. В Ливърпул още не са готови за битката за титлата. Така че...
Остава само Манчестър Сити. Това е основната заплаха за Юнайтед - и какво предизвикателство за сър Алекс, да победи най-богатия клуб в света малко преди да навърши 71 години.
Фъргюсън обича такива задачи. А и скоро ще разберем дали арабските собственици на Сити искат клубът да е сериозен фактор в Англия или сър Алекс ще ги остави за дълго смълчани пред мощта на Юнайтед.
Дори и Юнайтед сега да спечели Шампионската лига, всички в клуба са наясно, че за лятото ще имат доста работа. Вчера тимът игра по шампионски, но това не може да се каже за представянето им през целия сезон.
Дори на моменти изглеждаше, особено в средата на сезона, че сякаш това не е Юнайтед. Но сър Алекс се справи. И сега ще трябва да намери заместници на незаменимите за успехите на Юнайтед в последните години - Райън Гигс, Пол Скоулс, Ван дер Сар, Рио Фърдинанд и Неманя Видич.
Същото стана и в Ливърпул през 1990. Ние не бяхме толкова добри колкото тимът ни от 1988, така че този кръговрат няма как да се избегне. Но трябва да се продължава напред.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
