Като не помагаш, не пречи!

Мине, не мине време и отнякъде се появява Наско Сираков, критикуващ случващото се в Левски.

Последното изказване в този дух бе вчера по телевизията, когато бившият голмайстор се изцепи, че Тодор Батков бил превърнал за три години Левски в "селски отбор", с който никой не се съобразява.

Под "три години" разбирайте времето, откакто Сираков не е спортен директор на клуба.

Да, наистина, при наследниците му Даниел Боримиров и Георги Иванов Левски не постигна същите успехи - четвъртфинал за Купата на УЕФА и влизане в групите на Шампионскта лига, но за тези три години все пак Левски се класира в груповата фаза на Лига Европа, като втория път представянето му не бе никак лошо.

Спечели и една титла, така че не може и да става дума за някакъв катастрофален спад в нивото, колкото и да му се иска на хиперегото на Наско.

И точно в това хиперего е проблемът. Никой не оспорва заслугите на Сираков като футболист и ръководител на успехите на синия клуб, но той винаги е смятал собствената си личност за повече от Левски - нещо, което никога не си е позволявал дори и незабравимият Георги Аспарухов-Гунди.

Нещо повече - не бива да забравяме, че Наско е дал много на Левски, но и много е взел. Особено като ръководител.

А когато е извън клуба, Сираков можеше поне да не пречи, ако няма да помага. За съжаление, случаят не е такъв - след като в средата на 90-те години централният нападател напусна "сините" заради спор за възнагражденията си с тогавашния президент Томас Лафчис, той се превърна в главно действащо лице на отбора на Славия, детронирал Левски през 1996. Нищо лошо - просто един класен футболист, който намира друг път за достоен край на кариерата си, нали не е отишъл в ЦСКА, би казал някой. Да, но при спечелването на титлата и Купата на България, поведението на Наско към родния му отбор и неговата публика не беше уважително, не беше джентълменско, ами в духа на "На, видяхте ли сега! Нищо не става без мен!".

По-късно той се завърна на бял кон като спортен директор и имаше своя дял в успехите в началото на новия век, а след като пътят му с Левски отново се раздели, използваше всичките си лостове на влияние, за да докаже как клубът, който го е създал и където е "ял бял хляб" цял живот, не може без него.

Дойде и вторият славен период като ръководител, когато тандемът Мъри - Наско изведе "сините" до нови големи успехи. А сега сме пак в преходен период, в който Сираков злорадо обяснява колко му е тежко за положението в Левски.

Ако наистина е загрижен, не би трябвало да мъти водата и да трови атмосферата с подобни изказвания.

Не че Батков и Гонзо са съвършени управленци. Не.

Но когато една критика е добронамерена, тя е конструктивна, предлага решения, а не хвърля обидни квалификации.

Както се казва, когато не помагаш, поне не пречи!

Новините

Най-четените