„Имаме съвсем нормален национален отбор", обяви президентът на БФС Боби Михайлов след мача с Полша. В последните дни това обаче изглежда съмнително.
Вратарят-аскет Николай Михайлов спря да говори с медиите, защото пишели глупости за жени, дискотеки и нощен живот.
Халфът Стилиян Петров отдавна не обелва и дума за български журналисти, сигурно вече и той не помни защо. Може би защото констатираха най-нелепия бойкот на национал в историята - неговият, продължил точно ... пет месеца и нито един мач.
Мартин Петров преди време обяви, че журналистите не били българи. Сега пак рядко го чуваме да говори.
Наскоро Благой Георгиев също млъкна. Обиден е, че се разбрало за новото му гадже явно.
Както отива на най-успелия, най-модерен е Берба. Той е онлайн звезда, говори с народа чрез блога си.
В следващите седмици чакаме Живко Миланов например да почне да ни праща гълъби с послания от съседна Румъния, а Илиан Стоянов да ни ги пише на пергаментови свитъци с йероглифи, които да ни носят кораби от Япония.
Може някой национал да ни говори от екрана с мимики, а друг с рисунки.
Грешка - по имейли с емотикони в духа на новия век.
Мълчанието е само за българските медии. Явно проблемът е в "нашия телевизор". Но защо да наричаме отбора на немите "национален", ако той губи контакт с нацията, като си реже естествения и утвърден път за комуникация с нея - медиите.
Футболистите са хора и са в правото си да говорят или не. Не можеш да ги съдиш. Но поне сравнението не е кой знае колко трудно, особено при положение, че всички "неми" играят в чужбина.
Ако ставаше с цупене, Джон Тери, Ашли Коул, Дейвид Бекъм, Тайгър Уудс и други мегаспортисти, които бяха или са пред развод заради публикации, щяха да са тихи като мумии за обикновения фен. А не са.
