За ползите и вредите от шахмата

Световната шахматна корона вече има своя пореден притежател - Вишватан Ананд.

Индиецът спечели битката срещу Веселин Топалов, при това на територията на българската звезда.

Шахматните капацитети тепърва ще анализират играта на двамата и кой с какво е спечелил или загубил. В България обаче ни предстои да направим един доста по-сериозен анализ - за ползите и вредите от домакинството на подобно събитие.

Още в началото Топалов и неговият щаб опитаха да убедят, че събитието е уникално. И донякъде вероятно имат право - всеки двубой за световна титла е сблъсък на най-добрите.

Той е реклама на страната, която го организира, но тъй като спорта е отдавна е и бизнес, би трябвало всичко това да носи определени дивиденти.

В случая обаче явно те едва ли ще са толкова големи. Иначе как да си обясним факта, че големите шахматни сили проявиха почти нулев интерес към организацията на тази среща?

Както и този, че дори в пъти по-голямата като възможности и територия Индия, която все пак имаше свой представител в битката, не пожела да се ангажира с осигуряването на толкова пари?

Или, че от спонсорство на вече полученото домакинство се отказа дори мобилния оператор „М Тел"? Същият, който до миналата година без проблеми плащаше за супертурнир от ранга на „М Тел Мастърс"...

На фона на всичко това, както и на кризата обхванала държавата и на непрестанните опити да бъдат запушени пробойните в бюджета, фактът, че Министерството на спорта отдели най-малко 4 милиона лева, за да финансира провеждането на двубоя си е повече неоправдан лукс. За който, без значение от крайния резултат на дъската, България не е готова.

Държавната инвестиция в такова събитие няма да направи спорта по-популярен. Няма да му осигури и повече спонсори.

Но ще доведе до неизбежни рестрикции за останалите спортове. Както и за школите, и базите, които разчитат доста повече на тези и без това рехавите държавни субсидии.

Новините

Най-четените