Публично акционерно дружество с няколко едри спонсора. Това е обявеният във вторник план на Александър Томов за ЦСКА.
Такава схема на управление не е непозната за света, прилага се в Германия и Испания основно, но никога не е влизала в употреба у нас.
Тук разчитаме на "чичко-паричко" - собственик, който има 100 процента от властта, акциите и разходите по клуба.
Стойчо Младенов нарече това революция. Така е, очевидно. Напълно нов вариант за издръжка на един от най-мащабните като обществен интерес и подкрепа клубове у нас. Но дали революцията ще успее?
Условията са няколко.
Необходимо е внимателно и същевременно скоростно проучване на това, как акциите да бъдат поднесени на хората. Трябва да бъде зачеркнат фактора "недоверие", защото мнозина не биха станали акционери в нещо, което е неясно и имагинарно, а и ръководено от Томов с неговата репутация.
Въпреки сантиментите си към ЦСКА, хората все пак имат мнителност, когато става дума за парите им.
Трябва и схема на надзор как се харчат парите, влизащи от акционерите, и тя да е ясно показана на феновете.
Необходими са поне 4-5 едри бизнесмени, които да осигуряват едрите части от разходните пера, а срещу това да получават реклама в клуба - по фланелки, по стадиона или автобуса...
Идея е например обвързване с мобилен оператор, който да получи срещу, да кажем милион годишно като спонсор, кампания сред феновете и акционерите да ползват неговите услуги.
С други думи - мобилизация на армията от привърженици на всякакво ниво.
Те биха дали пари за ЦСКА (както и за Левски, ако това се случва там), но ако видят къде точно отиват.
Иначе революцията няма да успее.