Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Челси на Тухел и Челси на Лампард: Два напълно различни отбора с едни и същи играчи

В Челси и преди имаше изобилие от талант, но рекордно бързо Тухел превърна играчите в корав отбор с изключителна тактическа дисциплина Снимка: Getty Images
В Челси и преди имаше изобилие от талант, но рекордно бързо Тухел превърна играчите в корав отбор с изключителна тактическа дисциплина

Случилото се с Челси през този сезон ще се разказва още дълго и с годините ще остане като емблематичен епизод от историята на клуба.

А дори човек да няма никакви сантименти към клуба от "Стамфорд Бридж", е трудно да не прояви любопитство как така един отбор се променя толкова бързо след смяната на мениджъра.

Защото Челси на Томас Тухел и Челси на Франк Лампард са два напълно различни тима с едни и същи футболисти.

Уволнен от Пари Сен Жермен навръх Коледа, Тухел се класира на финал в Шампионската лига във втори пореден сезон, след като с преродения Челси отнесе Реал Мадрид на полуфиналите.

Германецът призна, че се е почувствал сякаш е намерил "най-хубавия подарък, останал под елхата", когато лондончани са го потърсили през януари да наследи клубната легенда Лампард.

Собственикът Роман Абрамович не позволи симпатиите към Лампард да го спрат да вземе тежкото решение, тъй като очевидно бившият халф не се справяше с изграждането на отбор от топ класа при лятна селекция за 220 млн. паунда.

И, както се оказа, милиардерът е бил абсолютно прав.

Челси на Франк Лампард беше чуплив и несигурен отбор, психически лабилен, тактически незрял, атакуваше смело, но стихийно, в защита често беше трагичен, а особено статичните положения бяха ахилесова пета.

С други думи, Челси беше точно обратното на това, което представлява при Тухел.

Сега отборът е на един мач от трофея в Шампионската лига, а съперник на финала ще бъде Манчестър Сити, който беше победен от "сините" за Купата на Англия преди по-малко от месец.

Успехът на Сити над ПСЖ в другия полуфинал означава, че Тухел няма да получи шанс за възмездие срещу бившия си клуб. Но макар че периодът му в Париж завърши зле, той рекордно бързо възвърна репутацията си на един от най-класните треньори в Европа.

Все още не са изминали и четири месеца, откакто германецът води Челси, а работата му е пример какво може да сътвори един мениджър, за да накара наличния състав да изглежда по напълно нов начин.

Лондончани записаха само две загуби в 24 мача с Тухел, на финал са в Шампионската лига и за Купата на Англия, както и на отлична позиция да завършат в топ 4 на Премиър лийг.

А успехът срещу Реал Мадрид във втория полуфинал беше толкова убедителен и категоричен, че крайният резултат 2:0 въобще не го илюстрира адекватно.

Това трябваше да бъде разгром с 4-5 гола разлика. "Сините" заслужаваха да спечелят още първия мач, а в реванша пропускаха положение пред положение, за да напомнят отново за единствения си недостатък под ръководството на този треньор.

Тимът просто остава твърде милостив към съперниците, когато трябва да завърши някоя от страхотните си контраатаки.

Всичко останало е налице - стабилната организация, агресията, скоростта, пресата, отборната работа, себераздаването, тактическата дисциплина.

Реал беше бледа сянка на себе си и гаснеше с всяка изминала минута след двете положения на Бензема през първото полувреме.

Най-титулуваният тим в турнира беше напълно посрамен физически, технически и тактически от уверената и концентрирана игра на домакините.

Най-голямата трансформация Тухел постигна в линията на защитата, където Челси действа толкова безотказно, че направо е съкрушително за противниците.

Това беше суха мрежа №18 в 24-те мача при Тухел, а Реал успя да отправи само един точен удар в последния един час от срещата - когато уж трябваше да осъществи някакъв натиск и да хвърли всичко в преследване на обрат.

Не че Кралския клуб е чак толкова немощен, просто съставът на Тухел задушава всички противници в хватката си и свежда шансовете им до минимум.

Единственото изключение дотук беше Уест Бромич, който шокиращо победи с 5:2, но тогава Челси остана с 10 души още след половин час игра.

В сряда вечер срещу Реал опитът на Тиаго Силва, физическото присъствие на Антонио Рюдигер и спокойствието и техниката на Андреас Кристенсен изиграха своята роля, за да бъде неутрализиран отборът на Зидан все по-категорично с напредването на времето.

При двата опасни удара на Бензема в страхотна светлина се прояви и вратарят Менди. Той вече записа осем сухи мрежи в Лигата този сезон, рекорд за английски отбор.

Отсреща играеше един любимец на публиката на Челси, който обаче вече е напълно неразпознаваем в бял екип и просто гледаше отблизо колко добре се справя бившият му клуб без него.

Разбира се, става въпрос за Еден Азар, превърнал се в една от най-големите трансферни издънки на всички времена.

Този път домакините не целяха да владеят топката толкова много, колкото по принцип под ръководството на Тухел, но показаха нестихващ апетит да я отнемат и веднага да я изпращат в предни позиции.

В средата на терена Жоржиньо пресече 6 подавания, а Н'Голо Канте - 4, което е доказателство как централната двойка халфове блокира изграждането на противниковите атаки.

Крехкият аванс от 1:0 се запази дълго и Челси така и не успяваше да затвори мача, но шансовете идваха един след друг.

Просто завършващите удари не бяха на ниво, нищо че Кай Хаверц и Тимо Вернер хвърлиха много усилия, изработиха заедно първия гол и не спряха да тормозят объркания Серхио Рамос до изваждането си от игра.

Откакто Тухел пое отбора, Челси има четвъртата най-слаба успеваемост във Висшата лига при завършващите удари. В случая статистиката просто доказва очевидното, а конкретно за пропуските на Вернер и без това се говори постоянно.

Попадението на нападателя срещу Реал би трябвало да върне поне част от увереността му и да го направи доста по-опасен, защото проблемът при него до голяма степен е психологически.

Във финала срещу Сити Челси едва ли ще има много положения ("гражданите" са позволили най-малко удари към вратата си от всички отбори в английския елит) и ще се нуждае от далеч по-ефективен Вернер.

Но Тухел и отборът му са съвсем наясно със своя бъдещ съперник и показаха, че са си научили урока, когато го победиха с 1:0 за ФА Къп на 17 април. За да се завърже още повече това съперничество, двата тима ще се срещнат още идната събота във Висшата лига.

Впрочем единственият предишен триумф на Челси в Шампионската лига дойде след уволнение на мениджъра по средата на сезона.

Ако и този път стратегията сработи, вероятно Роман Абрамович ще иска да прибягва до нея всяка година. Доказано е, че на него треньорските смени му се получават.

Не че до момента Тухел дава каквито и да е поводи някой да се съмнява в него. Ако привлече един по-резултатен нападател през лятото, неговият Челси ще бъде претендент за титлата през следващия сезон.

Преди това обаче ще има възможността да нанесе безпощаден удар по Сити в голямата мечта за спечелване на Шампионската лига.

Това са два отбора, претъпкани с футболен талант, и двама мениджъри, които живеят за тактическите дуели.

Победителят обаче ще е само един. И ако това се окаже Челси, Тухел гарантирано ще се превърне в легенда.

Най-четените